Червеношийката

Хари се огледа. По стените нямаше снимки, само календар от веригата магазини „Рими“ с пейзажи от местността Нурмарка.

— В момента се занимавам с мащабен проект и се надявам да се превърне в книга. История на войната.

— Тази книга не е ли вече написана?

Фауке се засмя гръмогласно.

— Да, може да се каже. Само дето досега не са успели да проумеят войната. А тази книга ще разказва за моята война.

— Ясно. Защо я пишете?

Фауке повдигна рамене.

— С риск да прозвуча театрално — ние, участниците, носим отговорността да предадем опита си на идните поколения, преди да си отидем от този свят. Или поне аз така виждам нещата.

Фауке се скри в кухнята и извика оттам:

— Евен Юл ми се обади и ми каза да очаквам посещение. Разбрах, че сте от ПСС.

— Да. Но Юл ми каза, е живеете в квартал Холменколен.

— С Евен не се чуваме често, а аз запазих телефонния си номер, защото преместването ми е временно. Докато завърша книгата.

— Ясно. Аз ходих там. Срещнах дъщеря ви, тя ми даде този адрес.

— Значи си е била у дома? Да, тя има доста дни отпуск.

От коя работа? — едва се сдържа да не попита Хари, но съобрази, че ще прозвучи подозрително.

Фауке се върна с голям, димящ чайник с кафе и две чаши.

— Без сметана — сложи той едната чаша пред Хари.

— Чудесно.

— Хубаво. Понеже нямате голям избор — Фауке се засмя и за малко да разлее кафе, докато наливаше.

Хари си помисли колко е странно, че Фауке почти по нищо не прилича на дъщеря си. Нямаше нито нейния изискан начин на говорене и поведение, нито нейните черти и смугла кожа. Само челото му бе същото. Високо, с дебела синя вена, преминаваща напряко през него.

— Голяма къща си имате там.

— Само поддръжка и ринене на сняг — Фауке отпи от кафето и доволно премлясна. — Тъмна, потискаща и далеч от света. Не предпочитам квартал Холменколен. А и там живеят само сноби. Не е особено подходящо място за преселил се гюдбрандалец като мен.

— Защо тогава не я продадете?

— Дъщеря ми я харесва. Тя е израснала там. Искали сте за говорим за Зенхайм, както разбрах.

— Дъщеря ви сама ли живее там?

На Хари му се прииска да си отхапе езика, Фауке отпи отново. Задържа кафето в устата си. За дълго време.

— Живее с едно момче. Олег.

Погледът му бе отнесен и той вече не се усмихваше.

Хари си направи няколко бързи извода. Доста прибързани, вероятно, но ако не грешеше, Олег бе причината Синдре Фауке да се премести на тази улица. И все пак това е положението: тя живее с мъж; вече няма смисъл да мисли за нея. Всъщност така е по-добре.

— Не мога да ви кажа много неща, Фауке. Както сигурно сте разбрали, работим…

— Разбирам.

— Добре. Бих искал да чуя какво знаете за норвежките в Зенхайм.

— Олеле. Знаете ли, бяхме доста народ.

— За онези, които все още са живи.

Фауке се усмихна.