Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
— Значи търсеният от нас човек може съвсем спокойно да е някой с добро обществено положение?
— Абсолютно.
— Някой с висок пост?
— Вратата към важни държавни постове в икономиката и политиката вероятно е залостена.
— Но не пречи да е едноличен предприемач, собственик на фирма. Или поне човек, спечелил достатъчно пари, за да купи оръжие за половин милион. Кого е възможно да преследва?
— Необходимо ли е това да има връзка с миналото му на фронтовак?
— Нещо ми подсказва, че да.
— Отмъщение, значи?
— Толкова абсурдно ли ви звучи?
— Не, изобщо. Мнозина фронтоваци се мислят за истинските патриоти от войната. Смятат, че те, имайки предвид как изглеждаше света през 1940 година, са защитавали интересите на нацията. Схващат присъдите си за предателство към родината, като юридическо убийство.
— Така ли?
Юл се почеса зад ухото.
— Да. Съдиите от процеса за съдебно възмездие са общо взето мъртви. Също и политиците, подготвили основанията за съдебния процес. Тази теория за отмъщението не е издържана.
Хари въздъхна.
— Прав сте. Просто се опитвам да наредя пъзела от малкото налични парчета.
Юл бързо погледна часовника.
— Обещавам да помисля, но наистина не знам дали ще успея да ви помогна.
— Благодаря все пак — Хари се изправи. После му хрумна нещо и той извади от джоба си свитък сгънати листа.
— Между другото, в Йоханесбург проведох разпит със свидетеля и си извадих копие. Вижте дали ще намерите нещо, което според вас е от значение.
Юл каза „да“, но поклати отрицателно глава, все едно искаше да откаже.
Докато се обуваше в коридора, Хари посочи въпросително снимката на младия мъж в бяло палто:
— Това вие ли сте?
— В средата на миналия век, да — засмя се Юл. — Направена е в Германия преди войната. Бях тръгнал по стъпките на баща ми и на дядо ми и следвах там медицина. Когато избухна войната, се прибрах у дома и всъщност се сдобих с първите си исторически книги в гората. После стана твърде късно: бях се пристрастил.
— Значи сте изоставили медицината?
— Зависи от гледната точка. Исках да се опитам да обясня как един човек, една идеология са способни да подведат толкова много хора. А може би да открия и лек.
Той се засмя.
— Бях много, много млад.
Тридесет и седма глава
— Колко е приятно да се срещнем по този начин — Бернт Бранхауг вдигна чашата с вино.
Пиха наздравица и Ауд Хилде се усмихна на съветника във Външно министерство.
— А не просто на работа — той закова погледа си в нея, докато тя сведе очи. Бранхауг я оглеждаше. Не бе красавица, имаше малко по-груби черти и бе може би доста закръглена. Но притежаваше чар и обичаше да флиртува, а и бе пълничка някак си по младежки.
Обади му се от отдел „Личен състав“ преди обяд за случай, в който според нея не знаели как да постъпят, но преди да разкаже за него по-подробно, той я покани да се качи в кабинета му. А когато се качи, той веднага прецени, че няма време и се налага да го обсъдят на вечеря след работно време.
— И на нас, държавните служители, ни се полагат някои екстри.
Тя си помисли, че той говори за вечерята.
Досега всичко вървеше по план. Главният келнер ги заведе до запазената маса и доколкото Бранхауг успя да види, в ресторанта нямаше познати лица.
— Ами, става дума за странния случай, с който се сблъскахме вчера — обясни тя и остави келнера да сложи салфетката в скута й. — Посети ни възрастен мъж и твърдеше, че му дължим пари. Тоест Външно министерство. Близо два милиона крони. За доказателство ни показа писмо, изпратено през 1970 година.
Тя премига с досада. Трябва да намали малко грима, помисли си Бранхауг.
— И за какво му дължим пари?
— Бил моряк във флота. Ставало дума за „Нортрашип“68, не му изплатили заплатата.
— А, да, в такъв случай знам за какво става въпрос. Какво друго каза той?
— Не можел да чака повече. Били сме предали и него, и другите моряци от войната. И Господ щял да ни накаже за греховете. Не знам дали беше пиян, или болен, но във всеки случай изглеждаше като просяк. Носеше писмо, подписано от норвежкия генерален консул в Бомбай през 1944 година, който му гарантира от името на норвежката държава допълнителна премия за поетия през войната риск четири години да работи като щурман в норвежкия търговски флот. Ако не беше това писмо, щяхме да го изхвърлим и да не те занимаваме с подобна дреболия.
68
Организация, създадена от норвежките власти в Лондон, за да се грижи за норвежкия търговски флот, който не е бил под контрол на нацистка Германия по време на Втората световна война. — Б.пр.