Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Със сигурност го правеше както трябва, помисли си тя. Нещо, на което Даш се наслаждаваше толкова, колкото тя на докосването му. Даш не можеше да спре, въпреки че Елизабет знаеше, че той не иска да се излива в устата й. И все пак се тласна към нея, стенейки от удоволствие, което накара кожата й да настръхне.
Езикът й потрепваше върху пулсиращата главичка с ненаситни близвания. Ръцете й се движеха по ствола, който бе станал хлъзгав от слюнката й и неговата влага. Бедрата му бяха изопнати и напрегнати, пръстите му мачкаха косата й, а в гърлото му къркореше силно ръмжене, докато Елизабет му доставяше наслада.
Младата жена усети как собствената й възбуда нараства при мисълта, че му е приятно, че не е в състояние да се отдръпне от нея, че усещанията, които предизвикваше в пулсиращата му ерекция, му пречат да наложи волята си. Засега. Тя знаеше, че това няма да продължи дълго, че всяка секунда, в която той й позволява да го тласка по-близо до кулминацията, която усещаше, че се надига в скротума му, е чудо. Можеше да почувства стегнатата торбичка под ствола му, в близост до основата на члена, свиваща се периодично, докато тя всмукваше туптящата главичка.
Искаше да го вкуси, искаше да изпълни устата й със спермата си, да чува виковете му, докато се излива, докато оргазмът разтърсва тялото му. Искаше всичко това, както никога не бе искала нещо през живота си.
— Мамка му! Бейби… — гласът му сега беше гърлен, дрезгав и възбуден, когато се тласна към стегнатата хватка на устата й.
Плитки, резки движения, потапяха главичката на пениса му дълбоко в устата й и тя го поемаше жадно. Още един пулс, едно мощно трепване на члена му и Даш застина, ръцете му стискаха косата й, държейки я неподвижна, когато се изтегли бавно от устата й.
— Не. Даш, моля те — Елизабет се опита да го последва, да го поеме обратно, да го накара да се върне. Даш отдели ръцете й от пениса си, след това я издърпа да се изправи и я притегли към гърдите си, докато тя се взираше в него жадно. Вагината й беше влажна от желание, а тялото й вибрираше.
— Погледни ме — изръмжа той с дива свирепост. — Може да имаме сериозен проблем, Елизабет.
Тя утихна в ръцете му.
— Има ли някой друг в къщата?
Тя се ослуша внимателно, но не можеше да чуе нищо от собствения си пулс.
— Не — ръцете му стиснаха бедрата й, когато тя се намести към пениса му, притискайки го силно към корема си.
— Тогава не ми пука — тя поклати глава отчаяно. — Имам нужда от теб, Даш. Не ми пука за нищо друго точно сега.
— Почакай, Елизабет — изпъшка мъжът, когато тя се раздвижи срещу него, ръката й се протегна и се заплете в косата му, навеждайки устните му към нейните. — Мога да ти причиня болка.
Езикът й се плъзна по устните му, докато се взираше в него, замаяна от възбудата, пулсираща в тялото й.
— Няма да се счупя — прошепна в устните му. — Но ако не ме вземеш скоро, Даш, може да се наложи аз да ти причиня болка.
Решителните й думи изглежда наклониха везните в нейна полза. В очите му избухнаха пламъци, лицето му се зачерви от възбуда, а пенисът му потръпна срещу корема й, докато тя се взираше в него. Преди да осъзнае намерението му, Даш я вдигна от пода и я хвърли на леглото. Тя се извъртя и се изправи от далечната страна, на ръце и колене, втренчена в него, докато той се движеше по матрака, коленете му потъваха в меката материя.
— Това е начинът, по който те искам накрая — каза той с дрезгав глас. — На колене, наведена напред за мен, крещяща, докато аз си прокарвам път през стегнатата ти вагина. Обърни се, бейби. Позволи ми да ти покажа какво мога да направя.
Елизабет се усмихна бавно. Гласът му изпрати тръпки нагоре по гръбнака й — беше отчасти заплашителен, отчасти съблазнителен. Докато се взираше в нея, едната му ръка държеше пениса му, а пръстите му бавно галеха ствола.
— Смяташ, че ще бъде толкова лесно? — попита го, борейки се за въздух. — Щом го искаш, можеш да го вземеш.
Усмивката му беше многозначителна, самонадеяна.
— Мога да го направя, Елизабет — прошепна Даш. — Наистина бих могъл. Но ако започна да се боря с тебе, няма да имам самообладанието да погълна сладката ти вагина. Наистина искам да вкуся тази гореща сметана, която подушвам, че изтича от тялото ти, бейби.