Остатъкът от деня

Моята маса е откъм площада, така че наблюдавах как дъждът се излива върху плочника, форда и още една-две коли, паркирани отпред. Сега понамаля, ала все още е достатъчно проливен, за да убие желанието ми за разходки из селото. Разбира се, хрумна ми и мисълта да отида при мис Кентън, но в писмото си я бях уведомил, че ще пристигна в три часа, и сметнах, че не е разумно да я изненадвам с по-ранното си появяване. При това положение, ако дъждът не престанеше скоро, се очертаваше съвсем реална възможност да продължа да пия чай тук, докато стане време за тръгване. Бях разбрал от младата жена, която ми сервира обяда, че настоящият адрес на мис Кентън се намира на около петнайсет минути път, което означаваше, че трябва да изчакам поне още четирийсет минути.

Между другото държа да заявя, че не съм толкова глупав, та да не се подготвя и за разочарование, след като така и не получих отговор от мис Кентън, с който потвърждава, че ще се радва на една бъдеща среща. И все пак, понеже достатъчно добре я познавам, съм склонен да мисля, че липсата на писмо означава съгласие; сигурен съм, че ако срещата ни й създаваше и най-малкото неудобство, тя не би се колебала да ме уведоми. Освен това й бях писал, че съм си резервирал стая в този хотел и ако се наложи някаква промяна, винаги може да ми остави съобщение на рецепцията. Отсъствието и на такова съобщение ми дава основание да предполагам, че всичко е наред.

Изливащият се в момента порой в известен смисъл е изненада, тъй като денят започна с прекрасно слънчево утро, късмет, който ме спохожда всеки ден, откакто съм напуснал Дарлингтън Хол. Освен това закусих чудесно с пресни яйца и препечени филии, с които обилно ме нагости мисис Тейлър, а и доктор Карлайл дойде в седем и половина, както ми беше обещал, така че успях да се сбогувам с домакините — които отново отказаха да чуят за каквото и да било заплащане, — преди някой да е подхванал поредния неудобен разговор.