Остатъкът от деня
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:
— Но явно излизането ми никак не ви е приятно.
— Напротив, мис Кентън.
— Нима си въобразявате, че като вдигате такава патърдия в кухнята и трополите напред-назад пред стаята ми, ще ме накарате да променя решението си?
— Мис Кентън, незначителното напрежение в кухнята се създаде единствено поради пристигането на мистър Кардинал в последния момент. Няма никаква причина, която да попречи на излизането ви.
— Възнамерявам да изляза със или без вашата благословия, мистър Стивънс, и държа да го заявя най-категорично. Предупредила съм ви преди няколко седмици.
— Разбира се, мис Кентън. И още веднъж ви пожелавам много приятна вечер.
По време на вечерята между двамата господа се възцари странна атмосфера. На моменти те дълго се хранеха в мълчание, като негова светлост изглеждаше някъде далеч. В един миг мистър Кардинал попита:
— Нещо специално ли има тази вечер, сър?
— А?
— Гостите ви… Специални ли са?
— Опасявам се, че не мога да ти кажа, момчето ми. Строго секретно.
— О, боже! Предполагам, това означава, че аз не бива да участвам.
— Да участваш в какво, момчето ми?
— В онова, което ще се състои тази вечер.
— О, въобще няма да ти е интересно. Във всеки случай всичко е във висока степен секретно. Не мога да допусна човек като теб да се мотае наоколо. О не, изобщо няма да стане.
— О, боже! Това наистина звучи много специално.
Мистър Кардинал гледаше негова светлост умолително, но той просто продължи да се храни, без да отрони нито дума повече.
После двамата се оттеглиха в пушалнята на портвайн и пури. Докато разтребвах трапезарията и подготвях гостната за вечерните посетители, многократно ми се налагаше да минавам покрай вратата на пушалнята. При това положение нямаше начин да не забележа как, за разлика от спокойната атмосфера по време на вечерята, сега разговорът между тях бе станал доста напрегнат. Четвърт час по-късно вече оттам долитаха гневни гласове. Разбира се, не съм се спирал да ги слушам, ала не можех да не чуя виковете на негова светлост: „Но това не е твоя работа, момчето ми! Това не е твоя работа!“
Бях в трапезарията, когато най-сетне господата излязоха. Изглеждаха поуспокоени и единствените думи, които долових, докато прекосяваха преддверието, бяха на лорд Дарлингтън: „Помни, момчето ми, че ти се доверявам.“ На което мистър Кардинал раздразнено промърмори: „Да, да, имате честната ми дума.“ После стъпките им се разделиха. Негова светлост тръгна към кабинета, а младежът — към библиотеката.
Точно в осем и половина откъм двора се чу шум на пристигащи автомобили. Отворих вратата на един шофьор и през рамото му успях да забележа полицаите, които се разпръснаха из целия двор. В следващия момент вече въвеждах двама видни господа, които негова светлост лично посрещна в преддверието и бързо насочи към гостната. Десетина минути по-късно отвън спря още една кола и аз отворих вратата на хер Рибентроп, немския посланик, който бе станал обичаен гост в Дарлингтън Хол. Господарят ми излезе да го посрещне и двамата си размениха съучастнически погледи, преди да потънат в гостната. След броени минути ме повикаха да внеса напитките. Четиримата обсъждаха качествата на различните видове наденички и поне на повърхността атмосферата изглеждаше съвсем дружелюбна.
После заех позиция в преддверието — близо до централната арка на входа, където обикновено стоях, докато траеха подобни важни срещи — и не се наложи да я напусна цели два часа, след което чух звънеца откъм черния вход. Когато отворих, видях един полицай, който съпровождаше мис Кентън и ме помоли да установя самоличността й.
— Просто мерки за сигурност, мис, не сме искали да ви обидим — промърмори полицаят и се изгуби в нощта.
Заключвайки вратата, забелязах, че мис Кентън ме изчаква, и казах:
— Надявам се, че сте прекарали приятно вечерта, мис Кентън.
Тя не отговори, затова, докато прекосявахме тъмната кухня, аз отново се обадих:
— Надявам се, че сте прекарали приятно вечерта, мис Кентън.
— Да, благодаря ви, мистър Стивънс.
— Радвам се да го чуя.
Усетих как зад мен стъпките й изведнъж спряха и тя рече:
— Изобщо ли не ви интересува какво се случи между мен и моя познат тази вечер, мистър Стивънс?
— Не искам да бъда груб, мис Кентън, но действително на мига трябва да се върна горе. Истината е, че в момента в къщата стават събития с глобално значение.