Остатъкът от деня
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:
— О, здравей, Стивънс, как си? — каза той. — Тази вечер нещата ми се пообъркаха, та си помислих дали лорд Дарлингтън няма да ме приюти за през нощта.
— Приятно ми е, че ви виждам отново, сър. Ще съобщя на негова светлост, че сте тук.
— Намерението ми беше да пренощувам у мистър Роулънд, ала очевидно е станало недоразумение, защото те са заминали някъде. Надявам се, че моментът не е неудобен за посещения. Искам да кажа, няма нищо специално тази вечер, нали?
— Мисля, че негова светлост очаква някакви господа след вечеря, сър.
— А, това вече е лош късмет. Несъмнено съм избрал неподходяща вечер. Май ще е най-добре да не надигам много глава. И без това имам да довършвам някои работи. — Мистър Кардинал посочи куфарчето си.
— Ще кажа на негова светлост, че сте тук, сър. Дошли сте тъкмо навреме, за да вечеряте заедно.
— Страхотно, точно на това се надявах. Само че надали мисис Мортимър ще бъде особено щастлива от присъствието ми.
Оставих младежа в гостната и отидох в кабинета, където заварих господаря си вглъбен в някакви книжа. След като го уведомих за мистър Кардинал, на лицето му се изписа гримаса на раздразнение. После се облегна назад в стола си, сякаш се опитваше да разреши нещо.
— Съобщи на мистър Кардинал, че скоро ще сляза — най-сетне изрече той. — Известно време може да се забавлява и сам.
Когато отново се върнах в гостната, видях младия човек неспокойно да крачи из стаята и да изучава предмети, които би трябвало отдавна да са му познати. Предадох му съобщението на лорд Дарлингтън и го попитах какво да му донеса за пиене.
— О, засега само чай, Стивънс. Кого очаква негова светлост?
— Съжалявам, сър, но се боя, че не мога да ви помогна.
— Никаква идея ли нямаш?
— Съжалявам, сър.
— Хм, интересно. Е, както и да е. По-добре да се сниша тази вечер.
Спомням си, че малко след разговора ни слязох до стаята на мис Кентън. Тя седеше край масата, макар че пред нея нямаше нищо и ръцете й бяха празни. Всъщност в позата й имаше нещо, което подсказваше, че е седяла така доста време.
— Мистър Кардинал е тук, мис Кентън — казах. — Тази вечер ще се нуждае от обичайната си стая.
— Много добре, мистър Стивънс. Ще се погрижа за това, преди да изляза.
— А! Ще излизате ли, мис Кентън?
— Така смятам, мистър Стивънс.
Може би видът ми е бил леко изненадан, защото тя продължи:
— Сигурно си спомняте, мистър Стивънс, че обсъждахме този въпрос преди две седмици.
— Да, разбира се, мис Кентън. Извинете, просто за момент бях забравил.
— Нещо не е наред ли, мистър Стивънс?
— Напротив, мис Кентън. Очакваме гости, но вашето присъствие едва ли ще ни е необходимо.
— Мисля, че още преди две седмици се бяхме споразумели да изляза тази вечер, мистър Стивънс.
— Да, мис Кентън. Наистина моля да ме извините.
Тръгнах си, ала бях спрян до вратата от думите й.
— Мистър Стивънс, държа да ви кажа нещо.
— Да, мис Кентън?
— Отнася се за моя познат. С когото ми предстои да се срещна.
— Да, мис Кентън.
— Помоли ме да се омъжа за него. Смятам, че имате право да го знаете.
— Действително, мис Кентън. Това е много интересно.
— Все още обмислям въпроса.
— Разбира се.
За миг тя погледна надолу към ръцете си, но почти веднага отново вдигна очи към мен.
— Моят познат трябва да започне нова работа на Западното крайбрежие от следващия месец.
— Да, разбирам.
— Та, пак повтарям, мистър Стивънс, аз все още обмислям въпроса. Обаче реших, че съм задължена да ви информирам за положението.
— Много съм ви благодарен, мис Кентън. Искрено се надявам, че ще прекарате приятно тази вечер. А сега моля да ме извините.
Може би двайсетина минути по-късно срещнах мис Кентън, този път, докато се занимавах с подготовката на вечерята. Всъщност аз се изкачвах по черното стълбище, понесъл препълнена табла за сервиране, когато чух яростен шум от стъпки по дъсчения под зад себе си. Обърнах се и видях мис Кентън, която гневно ме гледаше от долната площадка.
— Мистър Стивънс, да разбирам ли, че желаете да остана на работа тази вечер?
— Съвсем не, мис Кентън. Както отбелязахте, вие наистина ме бяхте уведомили преди известно време.