Светлината, която изгубихме
- Автор: Сантополо Джилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева,
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светлината, която изгубихме». Краткое содержание книги:
— Не, не — казах. — Аз ще го свърша. Дали да спра пералнята? Да я изключа ли от контакта?
— Представа нямам — отговори Дарън. — Питай водопроводчика. Току-що ти пратих телефона му. После се обади да кажеш какво става.
Затворих и си проверих пощата. Ти мина с бръснещ полет покрай мен, все още с Вайълет на ръце.
— Къде ви е електрическото табло — попита. — Трябва да изключиш пералнята.
— Сигурен ли си? — казах, докато търсех мейла от Дарън. — Тъкмо щях да питам водопроводчика.
— Сигурен съм — отговори и завъртя Вайълет около себе си. — Трябва да изключиш пералнята, да спреш водата и да не докосваш нищо свързано с електрическата мрежа, докато стоиш в локвата.
— О! — казах. — Това звучи логично. Електрическото табло е в кухнята.
Ти понесе Вайълет натам.
— Феята каца! — каза и я остави върху кухненския плот.
— Още лети! — възпротиви се тя.
— Кралят трябва да поправи едни неща — обясни. Още беше с короната и тя леко се беше килнала.
Двете с нея те наблюдавахме как си нагласи короната и свали бушона, под който пишеше „Перално помещение".
— Сега да се обадя ли на водопроводчика? — попитах. Ти вече си сваляше обувките и чорапите.
— Нека първо погледна — каза и нави крачолите на панталона.
Свалих Вайълет от плота и я понесох към пералното, където те гледахме как издърпваш пералнята напред и затягаш разхлабения конектор на маркуча. След спирането на водата локвата намаля, благодарение на отводнителния канал в средата на пералното помещение.
— Това би трябвало да свърши работа — каза. — Може да се обадиш на водопроводчика, за да си съвсем сигурна, но първо, не е зле пак да пуснеш пералнята и да видиш дали изпуска вода.
Оная нелепа корона продължаваше да е на главата ти. „Ето какъв щеше да е животът ни, ако нещата бяха потръгнали другояче", помислих си.
— Добре ли си? — попита ти и ме изгледа странно. Усмихнах се.
— Да, благодарение на теб — отвърнах. — Според мен си по-скоро рицар в лъскави доспехи, а не крал. Благодаря, че спаси пералното ми помещение.
Ти се разсмя.
— Не ми е приятно да се разделя с короната, но трябва да призная, чевинагисъм харесвал Ланселот[45].
Това ли намекваше? За Ланселот и Гуиневир? Май беше точно така.
Преглътнах мъчително — щеше ми се да не четеш мислите ми като разтворена книга. После се обърнах към Вайълет, която все още държах на ръце.
— Е, моя приказна принцесо, курабийките май вече са изстинали и стават за ядене. Искаш ли една?
Тя се изтръгна от ръцете ми и хукна към кухнята с викове:
„Да! Да!".
— Курабийка и за теб, кралице моя? — каза ти, намествайки короната си.
Надникнах в очите ти и видях там тъга, въпреки опитите да я прикриеш. Заради хаоса в пералното съвсем бях забравила защо дойде всъщност.
— Как си? — попитах.
— По-добре — отвърна. — Благодаря ти за този ден.
— Радвам се — и няма за какво. — Искаше ми се пак да те прегърна, но се овладях. Гуиневир е била съпруга на крал Артур все пак.
— Трябва да отидем в кухнята, преди Вайълет да започне да се катери по бюфета — казах.
После тримата седнахме и се почерпихме с курабиите, които бяхме приготвили заедно.
НЕ КАЗАХ НА ДАРЪН, ЧЕ ДВАМАТА С ТЕБ продължихме да поддържаме връзка по мейла още известно време след това. После ти започна да пътуваш толкова често, че едва успявах да хвана дирите ти: Филипините, Русия, Северна Корея, Южна Африка. Паузите между нашите имейли ставаха все по-дълги, докато накрая не си дадох сметка, че са минали месеци от последната размяна на писма. Вайълет, изглежда, те забрави, поне през повечето време не се сещаше за теб. Но щом ме попиташе дали може да си изпере косата в пералнята, аз мислено отправях молба към Вселената ти да си в безопасност и да си щастлив.
LXV
СЪЩАТА ЕСЕН, СЛЕД КАТО МИ ПОПРАВИ ПЕРАЛНЯТА — а тинаистиная поправи, казах ти го, нали? — едно обаждане на Кейт ме обезпокои. Дарън гледаше голф, а децата си играеха в дневната. Ани душеше под дивана, издирвайки зрънцата зърнена закуска, разпиляна навсякъде по пода. Аз опитвах да се преборя с купчината списания „Нюйоркър", размишлявайки дали да не се откажа от абонамента, защото трупането на непрочетени броеве всяка седмица ме караше да се чувствам неадекватна. И ми напомняше всъщност колко малко време отделям за себе си извън работата и семейството.
— Какво е мнението ти за бикините с цепка отдолу? — подхвана Кейт направо, щом вдигнах.
— Ами. — измънках и тръгнах към кухнята, като преди това се уверих, че Лиъм и Вайълет са все така погълнати от строежа на своята висока крепост. — Честно казано, никога не съм мислила по въпроса, но ми се виждат малко безсмислени. Нещо като очила без стъкла или сутиен без чашки, например.
45
Най-довереният рицар на крал Артур, тайно влюбен в съпругата му Гуиневир. — Бел. прев.