Светлината, която изгубихме
- Автор: Сантополо Джилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева,
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светлината, която изгубихме». Краткое содержание книги:
— Лиъм плаче — казах.
— Чувам.
Имах чувството, че главата ми е пълна с памук.
— Отиваш ли?
Това всъщност не беше въпрос.
— Ъхъ — измърморих, надигайки се от леглото. Вайълет стоеше пред вратата на Лиъм.
— Той ме събуди, мамо — каза, докато ме следваше вътре.
— И мен — отговорих и го вдигнах от леглото. — Сега защо не се върнеш да спиш?
— Може ли да остана? — попита тя. Чувствах се прекалено изтощена, за да споря.
— Добре — казах, после се обърнах към Лиъм. — Какво не е наред, миличък?
Усетил се вече в ръцете ми, плачът му премина в скимтене. Избърсах сополите по лицето му.
— Много голещо — каза, все още с треперлив гласец. Опрях устни в челото му, както направих и с Дарън оная Коледа преди години. Аз обаче също бях болна и не можех да се доверя на чувствителността на устните си. Премерих му температурата. 38,5 градуса. Изпъшках.
— Добре, малкият — казах. — Това няма да ти хареса, но пък ще се почувстваш по-добре.
Под зоркия поглед на Вайълет впръсках със спринцовка тайленол в гърлото на Лиъм и пъхнах отвора на бебешката чаша между устните му. Той беше твърде болен и изтощен, за да се съпротивлява дълго. Преглътна, после се закашля.
— Знам, миличък — казах. — Никак не е забавно да си болен.
— Не е забавно да си болен — повтори като ехо той, долната му устна лекичко трепереше.
Вайълет се закашля и закри устата си с лакът, както я бяха научили в детската градина.
Двамата представляваха окаяна картинка; аз самата се чувствах по същия начин.
— Какво ще кажете тая нощ да спим в едно легло? Вайълет кимна и се покатери на леглото при Лиъм. Аз също се пъхнах под завивката и сложих главата на Лиъм върху рамото си, надявайки се това да облекчи дишането му.
— Обичам те, мамо — пророни той, докато затваряше очи.
— И аз те обичам — каза Вайълет, сгушвайки се от другата ми страна.
— Обичам ви и двамата — уверих ги, — чак до небето и обратно.
И тогава си помислих за теб, Гейб. От известно време не се бях сещала за теб. Точно в този момент обаче, както си лежах, в съзнанието ми изплува денят отпреди по-малко от година, когато заедно правихме курабийки, а ти ми поправи пералнята. Спомних си чувството, когато си представих, че това можеше да бъде нашият общ живот. Питах се как би постъпил ти с две болни деца вкъщи. Дали би ме заместил, за да си поспя, докато утешаваш разплаканото дете? Дали би ги взел в нашето легло — цялото семейство със сополиви носове и температура? Определено не би ме оставил да се справям сама, да секна носове и да впръсквам тайленол в гърлата. Това го знам със сигурност.
Тази нощ, прегърнала двете си деца, сънувах теб на мястото на Дарън. Двамата приготвяхме гофрети за Вайълет и Лиъм. Ти пак беше с оная нелепа корона. И всички носехме еднакви коледни пижами.
На сутринта приписах този сън на високата температура. Но всъщност не тя беше виновна.
LXVII
ПОНЯКОГА МИ СЕ СТРУВАШЕ, ЧЕ 2013-А Е ГОДИНАТА на изгубените илюзии. Изглежда, непрекъснато разочаровах Дарън със своите решения. А той ме разочароваше с реакцията си на тези решения. И с очакванията си. Все за дребни неща ставаше дума — Вайълет тръгна в първи клас в ново училище и според него сутрин аз трябваше да ходя по-късно на работа, за да я водя вместо Мария. Поканиха ме да говоря на една конференция в Лос Анджелис, а той настоя да откажа, защото трябваше да отсъствам шест дни, което според него било прекалено дълго време за децата да останат без майка. Все опитваше да ме превърне във въображаемата жена от неговия абсурден списък. Само дето той не беше моят Пигмалион. Нито аз неговата Галатея.[46]
Вярно, не съм съвсем справедлива. Двамата с него сме имали и хубави моменти. Като ония две седмици през август в красивата къща в Ийст Хамптън. Поканихме Ванеса, Джей и тризнаците да дойдат за седмица. Децата си изкараха чудесно — плуваха в басейна, строяха пясъчни замъци, копаеха дълбоки дупки на плажа, в които после се заравяха. Ние с Дарън също се чувствахме по-добре там — без служебните ангажименти, които да ни пречат.
През септември заведохме Вайълет и Лиъм на техния първи мач на „Янките"[47]. Остин Ромини се подписа върху топките на децата и те после говориха за това седмици наред. За първи път бяхме домакини в Деня на благодарността — поканихме цялото семейство на Дарън заедно с моето и всички се спогаждаха прекрасно. Като теглим чертата, двамата бяхме добре, не и страхотно обаче.
Сигурно заради това, щом видях на телефона на Дарън да излиза женско име — Линда — веднага реших, че става дума за любовна афера. Случи се в седмицата между Коледа и Нова година, когато и двамата не бяхме на работа.
46
Според древногръцкия мит ваятелят Пигмалион толкова силно се влюбил в статуя на жена, изваяна от него, че помолил богинята Афродита да я съживи, а после се оженил за нея. — Бел. прев.
47
Бейзболният отбор на Ню Йорк. — Бел. прев.