Светлината, която изгубихме

Две съботи през март работи извънредно. Линда?

Замина на голф уикенд с приятели от офиса. Или не?

През тия шест месеца сън не ме хващаше. Лежах в леглото до Дарън и се питах как може да спи толкова дълбоко, щом таи такава ужасяваща тайна, щом ми изневерява. Не можех да избия от главата си представата как той е в прегръдките на друга жена. Веднъж си я представях блондинка, друг път червенокоса, понякога като своя по-млада версия. Независимо как я виждах обаче, чувството беше ужасно. Започнах да се храня по-малко. И да пия повече. Непрекъснато се питах защо се е отказал от нас. Какво е довело до това.

Понякога ми се искаше да го нараня също толкова болезнено, колкото той нарани мен — физически, емоционално, всякак, за да му покажа какво причинява на жената, на която се е врекъл да я обича чак до смъртта. Понякога ми се искаше просто да ми каже, че съжалява, че ще зареже онази, че още ме обича и ще ме обича вечно; понякога си мислех, че ще е достатъчно да му простя. Сърцето ми заприлича на йо-йо, или по-скоро на топче за пинг-понг, което отскача от единия край на масата в другия. Но по-силно от всички тия чувства беше усещането, че съм се провалила по някакъв начин. Не съм била достатъчно мила или достатъчно умна, или достатъчно добра съпруга. И че вината за неговото поведение е в мен. Мисълта за собствения ми провал ме парализираше.

Мисля, точно заради това не споделих с никого, наистина. Кажех ли го веднъж на глас, то вече ставаше истина. Бракът ни беше провал. Ние се бяхме провалили. Аз се бях провалила.

Двамата с Дарън вече не правехме секс така често, като преди — само веднъж-два пъти месечно. Това се превърна в норма след раждането на Лиъм. Не че изобщо ми пукаше дали пак ще забременея. Независимо от шока при появата на Линда в телефона на Дарън обаче, това доведе до един парадокс — колкото и да не ми се щеше дори да го докосна, нямах намерение да му давам повод да търси утеха в чужди прегръдки. Една нощ, след като месеци наред се бях спускала по спиралата на своите терзания, лежах втренчена в тавана, самоизмъчвайки се с въображаеми картини как Дарън вдига ципа на друга жена, оправя й якичката, обува й обувките; накрая се пресегнах и пъхнах ръка под ластика на боксерките му. Той вече спеше.