Светлината, която изгубихме
- Автор: Сантополо Джилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева,
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светлината, която изгубихме». Краткое содержание книги:
Начинът, по който хората интерпретират дадена ситуация, говори много повече за тях, отколкото за ситуацията. Същото стана и на срещата по случай пет години от дипломирането — щом видях ръката на оная жена върху рамото ти, реших, че ти е гадже, или че най-малкото се каниш да преспиш с нея вечерта. Ние виждаме всичко през филтъра на собствените си желания и разкаяния, надежди и страхове.
Като видях изписаноЛинда —без никаква фамилия — по тялото ми преминаха едновременно топли и студени вълни. Никога не бях допускала, че Дарън ще ми изневери. Изглеждаше ми толкова стабилен, така непоклатим, толкова верен. Затова се заех да докажа сама на себе си, че не може да е истина. Напрегнах паметта си за всички възможни Линди — колежка, състудентка, позната от фитнеса — но нищо не изскочи. После се разрових из профила му във фейсбук. Открих само две — братовчедката, която живееше в Ню Мексико, и жената на негов състудент от Филаделфия. Поех си дълбоко въздух — трябваше да е една от тях. Въпреки това реших да не бързам да го обвинявам, макар името в списъка му с контакти да изглеждаше умишлено оставено без фамилия, сякаш крие нещо.
— Напоследък говорил ли си с братовчедите? — попитах, уж между другото, докато вечеряхме спагети със сирене и пилешки късчета заедно с децата. По незнайни причини Лиъм предпочиташе месото нарязано на кубчета, така че това по подразбиране стана задължително на трапезата вкъщи. Лиъм си беше мъдър по природа и толкова напомняше брат ми.
Дарън поклати глава.
— Но непременно трябва да им се обадя и да им пожелая щастлива Нова година.
— Да — казах. — Аз също.
Явно не беше братовчедката Линда.
— Какво ще кажеш тая седмица да отскочим до Филаделфия с децата? — продължих. — Поддържаш ли връзка с някого от твоите състуденти там? Не сме ги виждали от доста време.
Дарън сви рамене.
— Пътуването е дълго, а и не съм се чувал с никого от тях още от сватбата на Джош миналата пролет. Дали пък не сме стигнали етап, на който сменяш старите приятели с нови?
Отпих глътка мерло — бях наляла и на двама ни, въпреки че това вино не вървеше със спагети, сирене и пилешко. Никога не съм харесвала бяло вино през зимата.
— Какво имаш предвид?
Лиъм градеше пирамида от парченцата пилешко в чинията си. Вайълет засмукваше спагетите една по една.
— Ами, това, че прекарваме повече време със съседи от квартала, чиито деца са на възрастта на нашите. Даже не помня кога за последно се видяхме с Кейт, Том и момичетата, а те живеят само на час път в Уестчестър. Дали да не организираме нещо тая седмица?
— Добра идея — казах. — Ще й звънна.
— На леля Кейти ли? — обади се Вайълет. — Тя дали ще донесе карнавални костюми за нас, трите, с Виктория и Саманта?
Саманта беше година и половина по-малка от Вайълет, а Виктория шест месеца по-голяма, но явно разликата във възрастта вече не се усещаше, откакто момичетата попораснаха.
— Според мен е много вероятно — отвърнах. Вайълет кимна и отново се зае със спагетите.
Аз обаче не се отказвах да открия коя е тая Линда.
Две седмици по-късно Дарън отиде на фитнес и остави телефона си у дома. Цели петнайсет минути не откъснах поглед от него, докато накрая реших веднъж завинаги да разбера коя е Линда. Въведох пин кода — датата на сватбата ни — но неговият айфон избръмча и отказа да се отключи. Отново ме обляха студени и горещи вълни едновременно, също като видях за първи път името Линда. Пробвах с рождения ден на
Вайълет, после с този на Лиъм. След това с рождения ден на Дарън. Накрая с моя. Никакъв резултат. Знаех отлично, че ако пробвам за шести път с погрешен пин, телефонът ще блокира. Така или иначе нямах идея за друг пин код. Рожденият ден на Линда? Върнах телефона обратно на масичката за кафе, където го бях намерила.
Замислих се дали да не разкажа на Кейт за моите подозрения, но веднага се почувствах като същински идиот. Не разполагах с никакви сериозни доказателства. Пък и те с Том си имаха достатъчно свои проблеми. На Кейт изобщо не й беше до моите тревоги. Нямах достатъчно основания да споделя с Кейт, но ме беше страх и да попитам Дарън защо е сменил пин кода на телефона си. И коя е тази Линда. Защо е без фамилия? Разбереше ли се веднъж, че ми изневерява, нямаше да има връщане назад — идваха болката от предателството, кавгите, сълзите. Направо тръпки ме побиваха при мисълта да премина през всичко това и как то би се отразило на децата, на мен, на живота ни. По-лесно ми беше да се преструвам, че всичко е наред.
Следващите няколко месеца бях непрекъснато нащрек, с наострени уши — три-четири пъти засякох Дарън да говори по телефона на връщане от работа, докато върви по коридора към нашия апартамент, но да затваря точно преди да влезе вкъщи. Дали говореше с Линда?