Между пустинята и живота
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Между пустинята и живота». Краткое содержание книги:
Първият мъж, за когото ти писах, се нарича също Йоханес (той е онзи, който носи зверска кожа). И той е философ, но се много разпалва. Той излезе да проповядва в петнадесетата година от царуването на Тибериуса Цезар. Казват, че бил от стар жречески род. Той има благородно лице и живее много чисто, макар да се не бръсне. Наричат го назир, защото обрекъл себе си на въздържане от вино, месо и милувки. Още от момче, говорят, живял с есеите в пустинята. Есеите са постници, къпят се четири пъти на ден, молят се безмълвно и вярват в прераждането на душите. Рома ги не знае. Те помнят с почит един пророк, техен учител, по име Елиас (за него ти писах вече), живял преди години в мрачните отшелия на планина Кармел. Оттам слизал в градовете като мълния - и разказват, че свалял царете, виновни пред бога. За него се мълви, че бил възнесен на небето жив. Това е лишено от смисъл, Мурена, но в душата на народа още живее като образ. И есеите казват, че душата на Елиаса се е вселила в тялото на пророк Иоханеса.
По възточния бряг на Мъртво море край косматия проповедник се трупаха есеи, след които вървеше цяла Галилея, Иудея и вси хора от окрайнините. Той ги поливаше с вода и мене се струва, че не са му чужди някои неща от философията на Талеса. За няколко месеца край него мина цяла Сирия - и доскоро в страната се мълвеше само за него. Неговите думи бяха неспокойни. Той казваше: „Часа на Великия гняв възвестяват устата ми: покайте се, синове на Гибел и чеда на бъдеща Смърт!" Той нападаше богати, жреци, фарисеи, книжници и властници. Та не е чудно, че след него не тръгна ни един знатен. Ала от него трепереха всички, защото ги пърлеше с огнени сатири. Той говореше строго, сурово и с голяма власт. Никого не обикна и никой не посмя да го обикне. Край него цареше студ, трепет и съскаха камшици от мълния. Неговите ученици бяха мрачни, сухи, навъсени и бледи. Той караше имотните да разделят богатствата си между бедните, а на нищите и страдалците обещаваше бъдната империя на бога.
Онова, що искам да ти кажа, Мурена, се отнася до неща, наскоро станали. Този проповедник отиде да проповядва преди година в Перея, отвъд река Иарден. А там властва Херодес Антипас. Той не останал доволен, че Йоханес хули вождите и властителите, пратени от Рома: в думите на пророка той съзрял зов към бунт. А и друго има: Йоханес много пъти хулил жена му Херодиас, която встъпила с Антипаса в брак против законите на страната, непозволяващи кръвосмесване. Еднаж тя минала, носена от роби, през Гилеад188, дето проповядвал Йоханес. Пророкът я видял и обсипал с люти клетви целия й род, водещ потекло от продажни първосвещеници и нечестиви царе. Нападнал и самата нея за безчислени грехове. Робите с мъка успели да я отнесат на кедровата носилка, защото народът се разгорещил и ги обсипал с камъни. А жестоките закони на сирската страна, Мурена, допускат на тълпите без съд да лапидуват мъж или жена, изпаднали в прелюбодейство. Никой пратеник на цезарите не успя да забрани тези барбарски навици на кръвожадните тълпи. И Херодес Антипас, от бясна страст към Саломе189, дъщеря на Херодиас, заповядал да уловят пророка и да го заключат в каменните подземия на крепостта Махеро. Той лежи там вече пет месеца. Казват, че не пускали при него никого. Ала Херодес е суеверен и се бои от своя затворник. Народът говори, че Махеро се посещавал нощем от духове. Там никой не смее да мине след заник слънце. Та в тази кула лежи, в мраза на тъмни подземия, пророкът. Неговите ученици хвърляха камъни след колесницата на тетрарха, за да го пусне на волност. Стражите ги заловиха и биха с гърбач и тояги. Два пъти знатни хебреи молиха Витедиуса да се намеси в тяхна полза, та да освободи Иоха-неса. Два пъти заплашваха с Божа казън Xepoдeca. Ала не стана нищо. Разбраха всички, че Иоханеса пази не стражата, а гневната мъст на Херодиас - злия дух на кулата Махеро. Народът надава още от време на време викове и плаши, че Божи гняв ще разсипе целия Херодесов дом. Ала - не ще сторят нищо. Те кипват и гаснат лесно. За пет месеца те почти забравиха своя пророк... Бързо пламват и бързо погасват: всеки знае това. Неговите ученици го забравиха и тръгнаха след Иезуса, син Иозефов.
Мурена, човекът, който ще ти предаде това писмо, е млад търговец на балзам и аз вярвам в него. Той е прозелит от Коринт и се казва Демокритус. Той е пос- ледовател на Филона Александриец и мисли много сво- бодно, обича Платона и философията, ала най-много обича затворника в Махеро. Той ще ти донесе две еги- петски кадилници от позлатена мед, с дълги сребърни дръжки, прилични на човешка ръка, на чиято длан стои чашата, дето се слага миризливата смола. Ще ти даде и две хеленски кадилници от сребро, с къси медни верижки, за които се държат. Блюдото на едната има капаче с образ на палма и плачеща мома, а другата е без капаче. Горните брънки на двете са украсени със златни плочки и медни дъги, по които е издълбано твоето име. Аз ги поръчах като дар на оногова, който е бил към мене винаги добър.