Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
съмнение, че е примамка само
за лов на дами!
ПИЗАНИО
Чуйте ме, принцесо!…
ИМОГЕНА
След подлата измама на Енея71
най-честният, кълнящ се като него,
неискрен бил е смятан; а Синон72
с фалшивия си плач обезценил е
немалко чисти сълзи и лишил
от отзвук много мъки. Тъй и ти,
о, Постуме, ще развалиш маята
на хиляди! Красиви и безстрашни
ще бъдат считани за долни, подли
след твойта изневяра!… Ти поне,
човече, бъди честен: изпълни,
каквото господарят ти е казал;
и, щом го видиш, нека той узнае
за моето покорство! Виж, сама
изтеглям меча ти! Стисни го здраво
и порази сърцето ми! Не бой се,
любов във него няма, то е празно:
тоз, който беше неговото главно
съкровище, го няма. Изпълни
жестоката му заповед, убий ме!
Във друго дело може би си смел,
ала сега изглеждаш ми страхливец
от първите!
ПИЗАНИО
Оръдие на ада,
далече от ръката ми!
ИМОГЕНА
Защо?
Аз трябва да умра и ако ти
не го извършиш, значи лош слуга си!
Самоубийството е запретено
от небесата и това възпира
безсилната ръка! Сърце, къде си?
Ха, ето те!… Но нещо тук те пази.
Махни се, пречко! Нека влезем в него
спокойно като в ножница! Ах, туй са
скрижалите на Постум, до един
превърнали се в ерес! Вън оттук,
безчестни проповедници! Не искам
да ви държа до своето сърце!
Да, тъй наивниците се повеждат
по пастира лъжлив! Ала макар
и те от туй да патят, него чака
по-тежко наказание. Така
и ти, о, Постуме, зарад когото
се провиних във непокорство спрямо
баща си, краля, и презрях женихи
от своя ранг, ще разбереш по-късно,
че туй не е било прост избор, ей така,
а рядка стъпка; жал ми е за туй, че
щом втръсне ти онази, към която
сега така налиташ, ти ще страдаш
при спомена за мен!… Побързай, драги!
Виж, агнето се моли на коляча!
Къде е ножът ти? Защо се бавиш,
когато господарят ти и аз
желаем същото?
ПИЗАНИО
Добра госпожо,
след тази заповед не съм склопил
очи за миг!
ИМОГЕНА
Тогава изпълни я
и бързо във леглото!
ПИЗАНИО
Преди туй
очите ми ще капнат!
ИМОГЕНА
Но тогава
защо си се заел да я изпълниш?
Защо накара ме да пропътувам
тъй много мили? И защо сме тук?
Конете защо мъчихме? Защо
тъй късен час избра? Защо решихме
да разтревожим двора, в който аз
не ще се върна никога? Защо
отиде тъй далече, щом накрая,
сърната взел за прицел, ще отпуснеш
лъка си в миг?
ПИЗАНИО
За да спечеля време
и да намеря изход от туй свое
ужасно положение! Принцесо,
изслушайте ме, моля!
ИМОГЕНА
Говори!
Узнах, че „съм мърсувала“ и нищо
не може ни да ми отвори втора
от таз по-лоша рана, ни до дъно
таз първа да изчисти! И все пак
приказвай, слушам те!
ПИЗАНИО
Реших, че в двора
вий няма да се върнете…
ИМОГЕНА
Е, да —
понеже смятал си да ме убиваш!
ПИЗАНИО
Не, не за туй! Ако изляза умен,
тъй както честен съм, то моят план
навярно ще сполучи. Убеден съм,
че господарят ми е бил подведен.
Негодник някой, да, при туй единствен
във своето изкуство, е направил
таз пакост на вас двамата, защото…
ИМОГЕНА
Една от римските му куртизанки!
ПИЗАНИО
Не, не, кълна се! Аз ще му напиша,
71
Еней (мит.) — според „Енеидата“ на Виргилий троянецът Еней, по-късно родоначалник на римския народ, изнесъл на гръб от пожара на Троя слепия си и немощен баща Анхис.
72
Синон — син на коринтския цар Сизиф, уговорил троянците да вкарат дървения кон в стените си и с това станал причина за гибелта на Троя.