Краят на дъгата [bg]

— Значи управата реши да придаде още малко реализъм…

— Можеше да ни убият.

Вече бяха на третия етаж. Насреща им се зададе група студенти, или поне така ги прецени Робърт, тъй като се смееха и повечето бяха приели чудовищни образи. Старците не продумаха, докато студентите не се скриха от погледа им.

— Кой предизвика това, Карлос? — попита Томи.

— На английски ли говоря?… Да. Слава богу. Понякога сънувам, че залепвам завинаги. — Той направи няколко крачки, почти просълзен от вълнение. — Да, да. Чух въпроса ти. Не съм сигурен какво предизвика земетресението. Бях на събранието, когато обсъждахме да използваме стабилизаторите. Идеята беше да се включат, когато някой отвори книга, чието знание „не бива да попада в ръцете на човечеството“. Това, разбира се, е шега — освен когато не е сериозно и не се наложи намесата на държавна сигурност. Но сега мисля, че стана случайно.

Докато продължаваха надолу, Ривера им обясняваше:

— Нашата шефка е много запалена. Тя е водач на един от вярващите кръгове. Искаше да въведем наказанията на Хачек, когато някой наруши правилата на библиотеката.

Загриженият поглед на Томи се смени с техническо любопитство.

— Леле, ямите за изтезания?!

След малко се озоваха в просторното фоайе на първия етаж. Преди час Робърт и Шариф бяха минали оттук на път към асансьора. Тогава Робърт въобще не бе обърнал внимание на статуята на Тиодор Зюс Гейсел. Сега тя му се стори като успокоителен символ на здравия разум. Минаха през стъклените врати и излязоха на слънце.

Уини се обърна към извисяващото се здание.

— Съсипали са всичко. Това земетресение беше… — Внезапно се стресна. — Карлос, добре ли си?

— Да. Понякога това запецване е като епилептичен припадък. — Той обърса потното си лице. — Това май беше лошо…

— Карлос, трябва ти медицинска помощ.

— Знам. Виждаш ли? — Над главата му плуваха медицински флагчета. — Поне един доктор ме наблюдава в момента. Аз… Искат да отида до клиниката. Ще ми правят скенер. Ще се видим скоро. — Той огледа лицата им. — Не се притеснявайте за мен де.

— Ще дойда с теб — каза Томи.

— Добре, но не говори. Подготвят ме за скенера. — Двамата тръгнаха към западния пътен възел.

Робърт и Уини се загледаха след тях. Блънт заговори с нехарактерно за него притеснение.

— Може би не биваше да го тормозя за тази история с Хачек.

— Ще се оправи ли?

— Вероятно. Всеки път, когато някой ветеран залепне перманентно, поставя армията в лоша светлина. Така че ще се постараят да го оправят.

Робърт се замисли за странностите на Ривера. Обикновено изблиците на мандарин бяха кратки и се появяваха в афектирано състояние. Ако бяха на испански, дори нямаше да забележи. Но сега…