Тръпка [bg]

Изсумтях и потърках с длан челото си.

— Хайде към вкъщи. Господи, чувствах се толкова странно. Просто не можех да разбера за какво ми говори.

Сам не каза нищо, но не виждах проблем в това. Прехвърлях в съзнанието си отново и отново думите на Оливия, опитвайки се да установя защо разговорът ми се беше сторил толкова неловък и мъчителен. Напрягах се да установя какво не беше изказано гласно. Трябваше да й кажа нещо повече след извинението. Но какво точно можех да добавя? Оставих мислите да се блъскат в главата ми, докато не се оплетоха окончателно, след което стомахът ми се присви от чувство за вина.

Пътувахме в мълчание към вкъщи, докато в един момент не осъзнах колко отчайващо егоистично се държах.

— Съжалявам, провалям нашата среща. — Протегнах се към свободната ръка на Сам и пръстите му стиснаха силно моите. — Първо се разревах, което — само за протокола — никога не правя, а след това тотално се отнесох в мисли за Оливия.

— Тихо — отговори ми нежно Сам. — Нашият ден още е далеч от своя край. Пък и беше приятно да видя как стоманеният ти стоицизъм най-сетне се пропука под напора на някакво чувство.

Усмихнах се:

— Стоманен стоицизъм? Това определение ми харесва.

— Така и предположих. Във всеки случай, допада ми поне веднъж ролята на сантименталния идиот да не се падне на мен.

Избухнах в смях:

— Не бих използвала точно тези думи, за да те опиша.

— Значи не смяташ, че в сравнение с теб съм нежно и деликатно цвете? — Когато се разсмях отново, той настоя: — Добре де, в такъв случаи кои думи би използвала, за да ме опишеш?

Облегнах се назад в седалката и напрегнах мозъка си, за да измисля нещо подходящо. Сам ме наблюдаваше със съмнение и честно казано, имаше пълното право за това. Главата ми просто не работеше особено добре с думите… не и когато нещата опираха до абстракции и описания.

— Чувствителен — пробвах се най-накрая.

— Лигав — преведе Сам.

— Творчески настроен.

— Плашещо емоционален.

— Замислен.

— Фън Шуй.

Този път се разсмях толкова силно, че се задавих.

— Как изобщо успя да свържеш Фън Шуй със „замислен“?

— Ами понеже при Фън Шуй подреждаш мебелите, растенията и останалите вещи по някакъв старателно обмислен начин — сви рамене Сам. — И това те успокоява. Разни дзенщини. Или нещо от сорта. Не съм сто процента сигурен как работи, като изключим момента с обмислянето.

Закачливо го тупнах с юмрук по ръката и се извърнах към прозореца. В момента преминавахме покрай редица от дъбове, възправили се край пътя. Жълто-кафяви листа, сухи и мъртви, се вееха по черните клони, очаквайки повея на вятъра, който ще ги откъсне и ще ги дари ги с последен танц, преди да паднат в калта. Хрумна ми думата, която наистина описваше Сам: мимолетен. Лятно листо, задържало се някак на своята измръзнала клонка, вкопчило се в нея за толкова дълго, колкото успее да издържи.