Прах [bg]

— Подозираш или знаеш?

— Очевидно го правят. Но не го знам като факт.

Спомням си „Ламбант и съдружници“ и Хейли Суонсън.

— Тя не ги проучила, преди да им връчи около петдесет милиона. А те ги изгубили уж в някакви лоши инвестиции — разказва ми Луси. — За разлика от останалите им бивши клиенти Гейл решила да се бори. Не беше смела личност, нито бе настроена за битки, но не се отдръпна, а всички други в миналото са го правили. Трябва да се запиташ защо.

Луси се оживява, докато говори, и жестикулира енергично. Светлината от лампата проблясва върху пръстена от розово злато на левия й показалец. Огромното бижу представлява летящ орел. Старинният пръстен е бил в семейството на партньорката й Джанет в продължение на повече от един век.

— От колко време Гейл инвестираше в „Дабъл Ес“? — питам.

— Горе-долу от времето, когато започна да готви за докторат. Беше работила от съвсем млада. Занимаваше се с програмиране, инженерство и създаване на бази данни. „Дабъл Ес“ я наели преди две години и половина, за да им направи нова управленческа система с база данни, и така се започнало. Убедили я да им позволи да се грижат за парите й. И доста скоро след това тя ги уволнила и наела Карин Хегъл.

— Загубили са петдесет милиона толкова бързо?

— Да, почти цялата сума. А Карин не се зае със случая безплатно. Така че трябва да си зададеш следния въпрос: как човек, изгубил почти всичко, може да си позволи адвокатските хонорари? Отначало, да, но после? До момента правните разходи възлизат на милиони долари — казва Луси, като сгъва хартиената кърпа на малко квадратче, навежда се и я пъхва под късия крак на масата. — Мислила ли си някога, че в света на престъпниците с бели якички технологията е важна стока? Например самолетчетата с дистанционно управление. Представи си как сложните устройства за наблюдение попадат в погрешните ръце.

— Не мога да го потвърдя още, но вярвам, че Гейл е била убита. Вероятно вече знаеш това, но искам да съм сигурна, че разбираш — тя е била нечия мишена и е била отвлечена.

Луси разклаща масата, която вече е по-стабилна.

— Иска ми се да бях активирала видеокамерата, когато щеше да има значение — отвръща тя, сякаш това е най-важното от всичко, казано от мен.

Под равнодушната си физиономия Луси определено е раздразнена и разстроена.

— Имала си начин да контролираш телефона й дистанционно — отбелязвам.

— Телефонът й? — проблясват зелените очи на племенницата ми. — Чиповете, характеристиките на камерата, връзката, обхватът, всичко е мое. И разполагам с техническите спецификации, фактурите и авторските права, за да го докажа.

— Какво тогава е можела да предложи Гейл?

Осъзнавам каква страхотна нужда имам от кафе. То затопля гърлото ми и съживява кръвообращението ми.