Прах [bg]

— Никога не е сигурно, че някой ще спечели дадено дело — отвръщам, като се изненадвам от наивността на Луси. — Съдебните заседатели са непредвидими. Случва се разпускане на журито. Всичко е възможно.

— Тя беше сигурна, че нещата ще се уредят в последната минута.

— Не мога да си представя, че Карин Хегъл би я уверила в нещо подобно.

— Не я е уверявала. Хегъл беше готова за съда и все още е. Но няма да има дело.

— Да, трудничко би било, след като ищцата е мъртва.

— Няма случай и от доста време е така. Затова няма да има и дело.

— Карин Хегъл знае ли, че няма случай? — питам объркана и притеснена от думите на Луси.

— Щях да й съобщя, когато открия начин да го докажа, което щеше да стане скоро. Гейл беше сигурна, че ще получи пари от „Дабъл Ес“. Грешката й бе, че ми го каза и обеща да откупи дяловете ми. Не исках превалено много, но трябваше да поискам все нещо, защото иначе щеше да изглежда подозрително — заявява Луси студено и безстрастно. — Важно бе да се измъкна от нея с хирургическа прецизност, по начин, който не привлича внимание. Бях почти готова, а сега тя е мъртва.

— Хубаво е, че си била вън от града, когато тя е изчезнала.

— Сигурна съм, че щяха да твърдят, че съм имала нещо общо с това.

— Ако съдят по начина, по който говориш в момента, със сигурност щяха да го твърдят.

Луси има репутация и Марино я знае превалено добре. Познава историята и способностите й подробно. Никога не е наранявала някого случайно или защото го ненавижда, но все пак би направила неща, които останалите хора не биха.

— Факт е, че не бях тук, когато тя изчезна. Не бях тук, когато я убиха — казва Луси. — Тъкмо бях кацнала на летище „Дълес“, а после бях в хотела и това може да се докаже.

— Определено няма нужда да го доказваш на мен.

— Прекалено много се тревожиш — сгълчава ме тя. — Не харесвах Гейл и категорично не я уважавах, определено не я нараних обаче. Но евентуално щях да го направя.

— Е, звучиш като свидетел на защитата.

— Не исках да съм ничий свидетел, но в случай като този става дума за манипулация и големи пари. Откриха, че сме започнали заедно работа по нов проект, и следващото, което ми се случи, бе да ме призоват като свидетел.

— Интересно. Това, с което се занимаваш, не е обществено достояние. Дори аз не знаех за връзката ти с Гейл, професионална или друга. Как тогава адвокатите на „Дабъл Ес“ са узнали?

— Това им е работата. Адвокатите откриват разни неща.

— Някой трябва да им е дал информация — отговарям. — Възможно ли е Гейл да го е направила случайно?

— Не. Не стана случайно. Направи го нарочно — казва Луси.

— Какво искаха от теб „Дабъл Ес“?

— Да ми станат приятели.

— Говоря сериозно.

— И аз.