![Прах [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/2/prah-bg-download.jpg)
Прах [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #21
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-516-8
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Прах [bg]». Краткое содержание книги:
— В полунощ. — Тя потвърждава онова, което Бентън ми бе казал. — Когато търсачките ми бяха уведомени за новина в уебстраницата на Канал 5. Незабавно открих местоположението на телефона й, което беше бар „Сай“. Звъннах там и ми съобщиха, че си е тръгнала преди повече от шест часа. Веднага разбрах, че положението е лошо, и активирах видеокамерата. Тя има обектив със сензор за движение, който може да улови всичко случващо се, докато стигна дотам.
— Възнамеряваше да прибереш телефона веднага след като се върнеш.
— Да.
— Но Марино го откри първи.
— Наблюдавах го.
Луси изглежда повече ядосана на себе си, отколкото на някой друг.
— Иска ми се да бях включила видеокамерата вчера следобед, когато говорих с нея, но нямах причина да подозирам, че нещо не е наред.
Племенницата ми става и излива кафето си в мивката.
— Ако имах и най-дребната причина за тревоги, щях да погледна — казва тя, като се обляга на мивката. — Щях да видя и нея, и онова, което се е случило, когато е излязла от бара. Сигурна съм, че нападението е било светкавично. Ако Гейл беше разполагала с една-две секунди предупреждение, щеше да активира камерата лично и събитията щяха да се появят на телефона ми незабавно. Трябвало е да докосне само иконката на приложение „Спешни случаи“, но не го е направила. Иконката е на екрана й, но въобще не й е дошло на ум да я натисне.
— След разговора ти с нея тя е звъннала на Карин Хегъл и връзката се разпаднала — казвам, за да я окуража да ми разкаже всичко, което знае.
— В рамките на двайсет и четири секунди — отговаря тя, като мята чашата си в коша за боклук и се връща на стола си.
— Това е частта, която не разбирам — казвам. — Човек би очаквал, че Гейл е споменала нещо, например, че някой се е доближил до нея и я е стреснал или прекъснал. Но според Карин връзката просто прекъснала. Тя продължила да говори, без да осъзнава, че Гейл вече я няма.
— Връзката не е била прекъсната — възразява Луси, като взима телефона си от масата. — Връзката е прекъснала чак когато Карин е затворила, а дотогава Гейл е била разделена от телефона си.
— Как е възможно това да се случи и Карин да не чуе нищо? Протест, писък, хора, които говорят или спорят?
Луси кликна на аудиофайл.
„Карин Хегъл“ — познатият глас на адвокатката се чува от запис, който Луси сигурно е направила тайно.
„Здрасти. Нещо ново, откак се видяхме преди малко? Чакай да отгатна. Попълнили са нови двайсет иска, за да ни губят времето и да ми надуват сметките.“
Гласът на Гейл Шиптън е мек, висок и момичешки.
Не долавям гнева, който очаквах. Гейл би трябвало да ненавижда „Дабъл Ес“ и да е под постоянен стрес, особено когато говори за гигантските разходи, в които нарочно са я вкарали.
— Пусни го отново, моля те — казвам на Луси и тя го прави.
Гейл Шиптън звучи прекалено спокойна. Долавям изкуствена нотка, като при слаб актьор, който рецитира репликите си дървено. Забелязвам я, защото се вслушвам и за най-дребната нередност. Луси пуска записа отново.
„Карин Хегъл.“
„Здрасти. Нещо ново, откак се видяхме преди малко? Чакай да отгатна. Попълнили са нови двайсет иска, за да ни губят времето и да ми надуват сметките.“
„За съжаление не грешиш“ — отговаря Хегъл.
„Аз съм в бар „Сай“. Излязох навън, за да се чуем, но и тук е доста шумно — казва Гейл Шиптън. — Съжалявам. С какво мога да ти помогна?“
„Исках да те предупредя за последната ти сметка, която тъкмо се появи на бюрото ми“ — продължава гласът на Хегъл.
Пауза. Никакъв отговор.
— Значителна е, както може да се очаква толкова скоро преди делото.
Нова пауза.
„Гейл? Там ли си? По дяволите — нетърпеливо изсумтява Карин Хегъл. — Ще затворя и ще ти звънна отново.“
— И е звъннала — съобщава ми Луси. — Но Гейл не е отговорила.
Тя пуска отново първата част от записа.
„Съжалявам — казва гласът на Гейл. — С какво мога да ти помогна?“
— Не говори с Карин — преценява Луси, като връща записа и усилва звука.
„Съжалявам. С какво мога да ти помогна?“
Вслушвам се за задни шумове и чувам далечния ритъм на музиката откъм бара. Не мога да разбера дали Гейл е говорила с някого на паркинга. Не чувам нищо освен слабата музика Ню Ейдж, която е на почит в бар „Сай“, както знам от посещенията си там.
— Откога записваш разговорите на Гейл? — питам.
— Лесна работа е, когато говори по моето устройство. Слушай сега. Изчистих записа и отделих задните шумове. Усилих всичко и определих времето и последователността. Това е преди обаждането до Карин.