Последният ден на Сътворението

Чудно ли е, че заложихме всичко на коза, който този Флайсигер измъкна от ръкава си с неговата вълшебна машина на времето и на акцията в потайна доба на няколко специални части от флотата в Средиземно море. Това беше едничкият ни шанс, да изстискаме нещичко от шейховете, да си откраднем парченце от голямата торта, та да устоим срещу обкръжението на империята. Затова и хвърлихме всички средства в този налудничав проект. Искахме да имаме Флорида и излаз на Мексиканския залив. Естествено САЩ биха откупили с удоволствие полуострова от Кастро. Преди сто години за един сандвич са могли да получат това тресавище от испанците, но Кастро щеше да поиска малко повече, за да индустриализира острова си, но в сравнение с «Пемекс», Вашингтон не можеше да предложи нищо. Никой още не ламтеше за нашите долари, а след договора от Маями курсът им спадна безкрайно много. Където и да идеше по света американец и сложеше долари на масата — ще смръщят нос. Съжалявам, мистър, всичко е заето. Не, няма нито една свободна стая, всичко е заето. Дори обувките му няма да лъснат. Ако им размахаш обаче песоси или дирхами [31] — Сезам, отвори се! И вратите се отваряха.

Знам много добре какво говоря, мили мой. И аз бях оттатък, от другата страна на Мисисипи, в Тексас, като гастарбайтер, както и много други от Щатите, брал съм памук, опитах и като сондьор при «Пемекс» е премия в случай на успех; няма ли петрол, няма песоси. Живеехме в бараки, пълни с дървеници, и ако се разболееш, набързо те изхвърлят. А щом като са те изритали, и куче дори не се интересува от теб, освен естествено онези от кайзеровата полиция. Те се появяваха още начаса с палки и пистолети в ръка, за да те пообработят и да те принудят да си тръгнеш за дома. Изпразват ти джобовете и те хвърлят в Мисисипи. Знаеш ли как там оттатък произнасяха думата «янки»? Сякаш ти плюеха в лицето. Така си е…

В моя свят страницата беше прелистена обратно — помисли си Стив. Фактите обаче бяха досущ същите. Но си премълча.

— После се появи този капитан Франсис, идваше май от някакъв институт на флотата по изпробване на оръжията в Бостън и каза: Така не може да продължава. На същото мнение бяха цял куп хора, аз също. С онзи; Флайсигер работеше и един японец, заедно разработваха вълшебното оръжие — Нободедис Кофи [32], или нещо подобно се наричаше; баща му бил избягал от мексикански плен, просто преплувал Мисисипи като Том Сойер и Хъкълбери Фин в романа на Марк Твен. А тази чудесия — този хронотрон — действително функционираше, макар и само еднопосочно, както ми се струва, но това навремето никой не можеше да предположи.