Последният ден на Сътворението
- Автор: Йешке Волфганг
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Виктория Аврамова-Майер
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последният ден на Сътворението». Краткое содержание книги:
Стив отчупи няколко клона и как да е поприкри хеликоптера. После взе автомата си и се запромъква на запад. Морето не беше много далеч, хладината му се чувствуваше. След около двеста метра той се натъкна на мъртво джудже от племето на Близард. Веднага след това видя безмоторника. При кацането си той беше обръснал няколко дървета, изглеждаше доста тежко повреден, но беше отворен и превозното средство бе успяло да излезе.
Той зърна един търговски наемник как пробягва, наведен през просеката. В същия момент изтрака автоматичен пистолет и мъжът се свлече на земята.
Притиснат към ствола на едно дърво, Стив се опита да се оправи в обстановката. Изстрелите май бяха дошли отдясно, там сигурно са се окупирали новопристигналите или хората от крепостта. Той успя да се промъкне, пълзейки от прикритие към прикритие, до края на друга поляна. Тук видя джипа — преобърнат на дясната си страна с простреляно предно стъкло. Една безжизнена фигура висеше полуизхвърлена от седалката на шофьора. На по-малко от пет метра от машината лежеше друг убит, и двамата от групата, която беше се приземила. По оборудването личеше, че е група от четирима. Къде бяха останалите двама? Стив приклекна и се опита да пропълзи напред под прикритието на ниските храсталаци.
— Залегни! — изкрещя нечий глас и сякаш да придаде по-голяма сила на думите си, някой го удари по рамото. Нещо го завъртя като вихрушка и го помете в храстите. Озова се до някаква фигура в защитно облекло, която го хвана за колана и го изтегли още по-навътре в шубрака. Едно изпоцапано с кал лице се обърна към него:
— Бейли — каза лицето. — Рик Бейли. — При което разтегли устата си в широк квадрат и оголи забележителна челюст. — Дайте да видя!
Едва сега Стив усети, че на лявото му рамо беше пламнала пареща болка. Той несръчно се заопипва.
— Долу ръцете! — изкомандува Бейли, преглеждайки раната. — Обикновена драскотина. Това беше момчето оттатък на дървото. С автомата не можем да го стигнем, трябва ми карабина.
Стив се сви по корем и стисна зъби.
— Що за хора са тия? — попита Бейли.
— Искат багажа ви. Най-вече мунициите.
— Така си и мислех. Но какви са?
Стив поклати глава.
— Тя е дълга за разправяне. Но са най-малко дузина.
— От тях можете да извадите четирима или петима. Излязоха от строя. Добре че ни предупредихте по радиото. И всичко това нямаше да се случи, ако веднага бяхме измъкнали джипа от проклетия безмоторник. Така можаха спокойно да ни обкръжат. Какъв късмет, че поне изтребителите не ни обстрелваха.
Стив кимна.
— Къде ви е четвъртият човек?
Бейли показа с глава в противната посока. Стив се обърна и на две крачки от себе си видя фигурата на жена, която лежеше, сгърчена под прикритието на храстите. Край нея лежеше по гръб и едно мъртво джудже, още един от племето на Близард. Куршумът го беше улучил в дясното слепоочие.
— Не повярвах на очите си, когато изведнъж до мен изскочи това шимпанзе със стоманена каска и ми каза на английски да съм осигурял огнево прикритие. Направи обаче само няколко крачки, когато снайперистът оттатък го взе на мушката. Веднага го довлякох обратно, но вече не мажеше да му се помогне.
Стив трябваше да се пребори с нов пристъп на прилошаване. После каза:
— Аз ще се опитам… Аз…
— По дяволите, ще опитате. Нищо не можем да направим, щом са толкоз много. А къде са нашите хора?
— Трябва да са наблизо. Щом воините на Близард са тук…
— Чии воини?
— На Близард. Той е водачът на тези мъже. — И той посочи мъртвото джудже.
— На маймуните ли?
— Не са маймуни.
— Я стига! Мога все пак да различа човека от маймуната.
— Не, не можете! — избухна Стив.
Бейли го изгледа слисано. После разтърси глава, сякаш искаше да прогони лош сън:
— Окей. А вие тук сигурно пасете кози?
— Отгде накъде?
— Защото на такова ми миришете, човече! Дръжте под око десния участък. Аз ще охранявам отляво. И ще чакаме да видим кой е по-бърз, вашите хора или онези оттатък. Дано имаме късмет.
На два пъти над главите им профучаха изтребителите, после взеха обратен курс и изчезнаха. Веднъж само от северна посока чуха някакъв вик и четири-пет пушечни изстрела, иначе всичко си остана спокойно. Бръмчаха насекоми. Стив бе че вторачил в храстите. От време на време имаше чувството, че нещо се движи, но нищо не съзря. Болката в рамото му ставаше непоносима. На няколко пъти чу жената тихо да хлипа.