Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
— Какво става? Да ме изгори дано, какво става?
Студени сивкави пипала се загърчиха към прага и той изплашен отстъпи назад.
— Добро утро, майстор Вишекула — каза Лан. — Тъкмо ти ми трябваш. Искаме да ни прекараш оттатък.
— Караме само денем — троснато отвърна майстор Вишекула, — нощем не може. Не може. Камо ли в такава мъгла. Елате, когато слънцето се вдигне и мъглата се разнесе.
Той понечи да се прибере в къщата, но Лан го хвана за китката. Салджията понечи да му се сопне, но на светлината на фенера проблесна злато и Стражникът започна да отброява едрите жълтици в дланта му. Вишекула облиза алчно устни при звъна на монетите и сантим по сантим дългият му нос започна да се снишава към ръката, като че ли не можеше да повярва на очите си.
— И още толкова — заяви Лан, — след като ни прекараш без произшествие на другия бряг. Обаче тръгваме веднага.
— Веднага ли? — Салджията прехапа долната си устна, погледна обвитата с гъста мъгла нощ, после рязко кимна. — Добре де. Да беше ми пуснал китката. Трябва да събудя хората. Да не мислиш, че ще тегля сам сала?
— Ще те чакам на брега — отвърна му невъзмутимо Лан. — Но няма да те чакам дълго. — И пусна ръката му.
Майстор Вишекула притисна шепата жълтици до гърдите си, кимна и припряно затръшна вратата със задник.
Глава 12
Отвъд Тарен
Лан слезе от стълбището и се разпореди да слязат от конете и да вървят след него. Отново трябваше да се доверят на Стражника, че знае накъде отиват. Мъглата се стелеше и правеше всичко на повече от една ръка разстояние невидимо. Сега не беше толкова гъста, колкото извън селището, но Ранд трудно различаваше фигурите на спътниците си.
— Трябва сам да се оправиш — каза Моарейн в отговор на някакъв нечут от него въпрос, зададен от Лан. — Той ще запомни твърде много неща и няма как да го избегнем. Ако аз остана извън вниманието му…
Ранд ядно придърпа подгизналото си наметало на раменете, стараейки се да не изостане от другите. Мат и Перин мълчаха. Том Мерилин сумтеше нещо от рода на „топло ядене“, „огън“ и „греяно вино“, но нито Стражникът, нито Айез Седай им обръщаха внимание. Егвийн крачеше до Ранд, без да отрони дума, изправила снага и с високо вдигната глава, но походката й също беше колеблива от болката в краката — и тя, като младежите, не беше свикнала на подобна езда.
Е, поне си беше получила жадуваното приключение, помисли си той с насмешка. Плюс незначителните подробности като мъглата, влагата и студа. Сигурно имаше някаква разлика, прецени младежът, в това, как изглеждат нещата, според това дали сам търсиш приключението, или си принуден да го преживееш. След драгхара сега в ума й без съмнение препускаха всякакви приказни видения. Егвийн може би в момента изпитваше тръпка на възбуда. Но той лично изпитваше само студ, неприятна влага и малко радост, че все пак се намират в село, та дори това село да беше Таренов сал.
Неочаквано се блъсна в нещо едро и топло, застанало на място сред непрогледната мъгла. Жребецът на Лан. Стражникът и Моарейн бяха спрели и спътниците им също заковаха, потупвайки конете си, за да успокоят колкото тях, толкова и самите себе си. Тук мъглата беше малко по-рехава, достатъчно, за да се виждат по-ясно отпреди, но не толкова, че очите им да могат да различат нещо друго.
Ранд предпазливо поведе Облак напред и с изненада усети, че ботушите му стъпват върху дъски. Кеят на сала. Той внимателно отстъпи назад, придърпвайки със себе си и коня. Беше слушал описания на този кей: мост, водещ единствено към ладията на сала. Бяха му разказвали, че реката Тарен е широка и дълбока, с коварни течения, които могат да завлекат и най-опитния плувец. Сигурно бе много по-широка от потока на Виноструй. А като се прибавеше и тази мъгла… Той въздъхна облекчено, когато отново усети пръст под краката си.
След малко дойдоха шестима мъже със сънени физиономии, наметнати с груби аби. Водеше ги майстор Вишекула.
Лан се беше облегнал небрежно на седлото си, но десницата му многозначително лежеше върху дръжката на меча. Приличаше на натегната метална пружина.
Ранд побърза да заеме стойката на Стражника — тоест хвана дръжката на меча си. Но не опита да наподоби неговата заплашителна отпуснатост. „Ако се опитам, сигурно ще ми се изсмеят.“
Перин на свой ред стисна дръжката на секирата, затъкната в пояса му, и недвусмислено разкрачи нозе. Мат измъкна една стрела от колчана си. Том Мерилин пристъпи важно напред, вдигна нагоре празната си ръка и бавно я извъртя. Внезапно направи широк жест и между пръстите му проблесна острие на кама. Дръжката й се плесна в дланта му и с неочаквано за всички зрители безгрижие веселчунът се зае да подрязва ноктите си.