Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
— Променила си се — обади се първи той.
— Мислиш ли, че някой друг ще забележи? — попитах с надеждата, че няма.
— Не зная.
Подаде ми ръка и тръгнахме към колата. Отвори ми вратата. Докато влизах, го докоснах леко. Стегнах се.
— Какво има? — попита след малко.
— Нищо — отвърнах, опитвайки се да звуча нормално.
Седнах на предната седалка до шофьора и забих поглед право пред себе си. Дадох си сметка, че със същия успех можеше да ме е яд на кравата, от която са му направили хамбургер. Но сравнението някак не вървеше.
— Миришеш различно — рекох няколко минути след като бяхме излезли на магистралата.
Не си бяхме продумали известно време.
— Сега знаеш как ще се почувствам, ако Ерик те докосне — каза. — Но мисля, че ще е дори още по-зле, защото на него ще му е приятно да те докосва, докато аз не се насладих кой знае колко от храната си.
Прецених, че това не беше напълно вярно — аз винаги изпитвах удоволствие от храната дори да не ми бяха сервирали любимото ястие. Но все пак оцених жеста.
Не говорихме много. И двамата бяхме обезпокоени какво ни предстои. Уви, твърде скоро паркирахме пред „Вамптазия“, този път отзад. Докато Бил държеше вратата отворена, аз трябваше да се преборя с импулса да се хвана здраво за седалката и да откажа да сляза. Веднъж съумяла да се убедя да се покажа, трябваше да положа усилие да преодолея силното желание да се скрия зад него. Издадох нещо като въздишка, хванах го под ръка и двамата се отправихме към вратата, сякаш отивахме на парти, което бяхме чакали с нетърпение.
Бил ме погледна одобрително. Противопоставих се на желанието да му се навъся.
Той почука на металната врата с надпис „Вамптазия“. Намирахме се на алеята за доставки, която минаваше зад магазините към малкия мол, разположен по дължина. Имаше още няколко автомобила, паркирани отзад, сред които и червеното спортно кабрио на Ерик. Всички коли бяха от скъпи по-скъпи. Нямаше да видиш вампир да кара „Форд фиеста“ примерно.
Бил почука — три бързи и два бавни удара. Тайното вампирско почукване, предполагам. Сигурно щеше да ми се удаде шанс да науча и тайното здрависване.
Отвори ни красивата руса жена вампир, онази, която бе на масата на Ерик предния път, когато дойдох в бара. Тя отстъпи и ни пусна да влезем, без да каже нищо.
Ако Бил бе човек, би възразил колко силно стискам ръката му.
Жената се оказа пред нас по-бързо, отколкото можех да проследя с поглед, от което трепнах неволно. Бил, разбира се, въобще не бе изненадан. Тя ни поведе през склада, смущаващо подобен на този в „При Мерлот“, после по един тесен коридор. Влязохме през вратата вдясно.
Присъствието на Ерик преизпълваше малката стая. Бил не коленичи да целуне пръстена му, но се поклони доста дълбоко. В стаята имаше още един вампир — бармана Дългата сянка, който тази вечер изглеждаше в чудесна форма, облечен с потник и анцуг, и двете в тъмнозелено.
— Бил, Суки — поздрави ни Ерик. — Познавате Дългата сянка. Суки, спомняш си Пам. — Пам бе русокосата. — А това е Брус.
Брус беше човек. Най-изплашеният човек, когото бях виждала някога. Доста добре го разбирах. Червендалест мъж на средна възраст, с оредяваща тъмна коса, преметната на неестествени вълни от едната страна на темето му до другата. Беше бузест и с малка уста. Носеше хубав бежов костюм, бяла риза и вратовръзка на кафяви и тъмносини мотиви. Целият бе вир-вода. Седеше на обикновен стол срещу бюрото. Ерик, естествено, заемаше шефското място. Пам и Дългата сянка стояха до стената срещу него, точно до вратата. Бил застана до тях, но когато тръгнах да се присъединя към него, Ерик се намеси.
— Суки, изслушай Брус.
Застанах зяпнала за миг срещу Брус в очакване да каже нещо, докато не разбрах какво има предвид Ерик.
— Какво точно трябва да слушам? — попитах, съзнавайки, че гласът ми звучи язвително.
— Някой е присвоил около шейсет хиляди долара от нас — обясни Ерик.
Боже мили, някой бе подписал смъртната си присъда.
— И вместо да подлагаме всичките си служители хора на смърт или мъчение, решихме, че може би ти би могла да надникнеш в съзнанието им и да ни кажеш кой го е сторил — изрече „смърт или мъчение“ така спокойно, както аз произнасям „пъпка или Милуоки“.
— И какво ще направиш след това? — попитах. Ерик изглеждаше изненадан.
— Който го е направил, ще ни върне парите — отвърна той простичко.
— И после?
Той присви големите си сини очи и заби поглед в мен.
— После? Ако разполагаме с доказателство за престъплението, ще предадем виновника на полицията — обясни спокойно.
Лъжец, лъжец, долнопробен лъжец.