Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
— Ти ли взе парите? — попитах и се вторачих в кафявите й очи.
Тя изпищя. После още веднъж — по-продължително и по-високо. Започна да ме кълне. Слушах хаоса в миниатюрния й мозък, все едно бродиш из бомбардиран терен.
— Тя знае кой го е направил — обърнах се към Ерик, Джинджър млъкна, макар че хлипаше. — Но не може да каже името. Той е пил от нея — докоснах белезите по шията й, сякаш имаше нужда от онагледяване. — Сякаш по принуда — съобщих, след като опитах отново. — Тя не е в състояние дори да го опише.
— Хипноза — уточни Пам. Заради близостта до уплашеното момиче зъбите й се показаха. — Силен вампир.
— Доведи най-близката й приятелка — предложих. Джинджър вече трепереше като лист и в ума й се въртяха неща, които се бе заставила да не си спомня, но сега те напираха да излязат от мястото, където ги бе заключила.
— Тя да остане ли, или да излезе? — попита ме Пам.
— По-добре да излезе. Само ще уплаши някой друг.
Бях толкова увлечена да използвам открито странните си способности, че не поглеждах Бил. Имах чувството, че ако го погледна, силите ми ще отслабнат. Знаех къде е и че двамата с Дългата сянка не са помръдвали, откакто разпитът започна.
Пам замъкна навън тресящата се Джинджър. Не зная какво направи с нея, но се върна с друга сервитьорка, облечена в същите дрехи. Името й бе Белинда, бе по-възрастна и по-разсъдлива. Имаше кестенява коса, очила и най-секси издадените устни, които някога бях виждала.
— Белинда, с кой вампир се вижда Джинджър? — попита Ерик спокойно, след като я поставиха да седне на стола, а аз имах допир с нея.
Сервитьорката бе достатъчно съобразителна да приеме безропотно ситуацията и достатъчно интелигентна да си даде сметка, че трябва да отговори честно.
— С всеки, който би я пожелал — отговори директно Белинда.
Видях образ в съзнанието й, но тя трябваше да мисли за името.
— Кой от присъстващите? — попитах изведнъж и получих името.
Потърсих с очи и преди да успея да си отворя устата, той се нахвърли отгоре ми. — Дългата сянка. Прескочи стола, на който седеше Белинда, стоварвайки се върху мен, а аз се приведох към нея. Прекатури ме назад върху бюрото на Ерик и само вдигнатите ми ръце ме предпазиха зъбите му да не се впият в гърлото ми и да го разкъсат. Ухапа жестоко ръката ми до рамото. Нададох писък или поне се опитах и той прозвуча като давене, защото почти нямах въздух от удара.
Умът ми отчиташе само едрото тяло върху мен, болката в ръката и страха. Не бях толкова изплашена, когато Ратрей се опитаха да ме убият, докато едва не предусетих края си. Дадох си сметка, че за да ме спре да не кажа името, Дългата сянка е готов да ме убие на мига. Виждах кафявите му очи — широко отворени, обезумели, ледени. Изведнъж помръкнаха и станаха безизразни. Кръв бликна от устата му, потече по ръката ми в отворената ми уста. Задавих се. Отпусна хватката и падна върху мен по очи. Лицето му започна да се сбръчква, очите му се облещиха. Кичур от гъстата му черна коса се разпиля по лицето ми.
Бях парализирана от ужас. Нечии ръце ме хванаха за раменете и започнаха да ме теглят изпод разпадащия се труп. Заритах, за да се измъкна по-бързо.
Не миришеше на нищо, но имаше слуз, черна и точеща се. Изпитах неописуем ужас и отвращение от необикновената трансформация. От гърба на Дългата сянка стърчеше кол. Ерик стоеше и наблюдаваше като всички останали, но държеше дървен чук. Зад мен беше Бил, който ме бе издърпал. Пам бе до вратата, хванала здраво Белинда за ръката. Сервитьорката изглеждаше толкова вцепенена, колкото навярно бях аз самата.
Дори слузта започна да изчезва, превръщайки се в дим. Всички гледахме замръзнали, докато от Дългата сянка не остана абсолютно нищо. Само на мокета остана следа като от изгорено.
— Ще трябва да смените килима — обадих се съвсем неочаквано. Честен кръст, не можех да понеса повече тази тишина.
— По устата ти има кръв — рече Ерик.
Зъбите на вампирите бяха напълно излезли. Всички бяха особено превъзбудени.
— Кръвта му потече върху мен.
— Попадна ли в гърлото ти?
— Вероятно. Какво означава това?
— Ще видим — намеси се Пам. Гласът й прозвуча мрачно и дрезгаво. Оглеждаше Белинда по начин, който определено би ме обезпокоил, но на сервитьорката очевидно й допадаше. — Обикновено, — продължи Пам, а очите й бяха върху устните на жената — ние пием от хората, а не обратното.
Ерик ме гледаше с интерес, подобен на интереса на Пам към Белинда.
— Как ти се струва всичко сега, Суки? — По нежния му глас никой не би допуснал, че току-що е екзекутирал стар приятел.
Как ми се струва всичко в момента? По-ярко. Звуците бяха по-ясни, чувах много по-добре. Искаше ми се да се обърна и да погледна Бил, но се страхувах да отделя поглед от Ерик.