Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
— Не, но аз по принцип съм си добре.
— Имаш ли повече енергия?
— Когато не ми я отнемаш — отвърнах язвително, но усетих как устните ми се извиха в лека усмивка.
— Чувстваш ли се по-силна?
— Да, мисля, че да.
За първи път си дадох сметка колко необичайно бе, че миналата седмица внесох един нов стол абсолютно сама.
— По-лесно ли ти е да контролираш способностите си?
— Да! Но не го бях забелязала.
Бях го отдала на възможността да си почивам повече.
— Ако пиеш от мен тази вечер, утре ще разполагаш с повече възможности.
— Но ти няма да имаш достатъчно сили.
— Ако не вземеш твърде много, ще мога да се възстановя през деня, докато спя. А може и да се наложи да намеря някого, от когото да пия утре вечер, преди да отидем.
Лицето ми помръкна от болка. Подозрението, че го прави, и увереността, че е така, бяха две съвсем различни неща.
— Суки, това е заради нас. Няма да правя секс с никоя друга. Обещавам ти.
— Наистина ли смяташ, че всичко това е необходимо?
— Може да ни потрябва. Поне ще ни е от помощ. А ние имаме нужда от цялата помощ, която можем да получим.
— Ами, добре тогава. Как ще го направим? — Имах само смътен спомен от вечерта с боя и се радвах, че е така.
Той ме погледна учудено. Останах с впечатлението, че е удивен.
— Не си ли превъзбудена. Суки?
— От това, че ще пия кръв от теб? Извини ме, но това не е моят афродизиак.
Той поклати глава, сякаш не можеше да проумее как е възможно.
— Все забравям, — допълни простичко — забравям какво е да си от другата страна. Какво предпочиташ, шия, китка или слабини?
— Не, слабини не — отвърнах моментално. — Не зная, Бил. Пфу! Няма значение.
— Шия — рече той. — Легни върху ми, Суки.
— Като при секс?
— Така е най-лесно.
Възседнах го и се приведох. Почувствах се много особено. Това бе поза, която използвахме единствено когато правехме любов.
— Захапи ме, Суки! — прошепна той.
— Не мога да го направя — възразих.
— Захапи ме или ще се наложи да използвам нож.
— Зъбите ми не са толкова остри, колкото твоите.
— Достатъчно остри са.
— Ще те заболи.
Той се засмя тихо, усетих как гърдите му се разтресоха под мен.
— По дяволите!
Поех дъх и смело захапах шията му. Справих се добре, защото не виждах смисъл да удължавам всичко това. Усетих вкуса на метал от кръвта в устата си. Бил изстена леко, а пръстите му докоснаха нежно гърба ми и продължиха да ме галят надолу. Задишах тежко от изненада.
— Пий! — рече дрезгаво.
Започнах да смуча, а той взе да стене още по-силно и по-плътно и усетих как се притиска в мен.
Вълна на безумие премина през мен и се впих в него като пиявица, а той проникна в мен и започна плавно да се движи. Бе поставил ръце на ханша ми. Отпих и започнах да получавам видения, всички до едно на фона на мрак с нещо бяло… излиза от земята и отива на лов, възбуда на препускане през гората, задъханата жертва отпред и вълнението от страха й, преследване, бягащи нозе, пулсирането на кръвта във вените на гонения… Бил изстена тежко и свърши в мен. Вдигнах глава от шията му и вълна от необяснима наслада ме отведе до море.
Това бе доста екзотично преживяване за сервитьорка телепат от Северна Луизиана.
9.
НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН, ПО ЗАЛЕЗ-СЛЪНЦЕ, ЗАПОЧНАХ ДА се приготвям. Бил бе казал, че ще отиде да се нахрани, преди да тръгнем, и макар това да ме разстрои, трябваше да се съглася, че е логично. Освен това се оказа прав за това как ще се чувствам след малката интимна „витаминна“ добавка от предходната вечер. Бях повече от добре, доста силна, изключително жизнена, умът ми сечеше като бръснач и колкото и да бе странно, се усещах красива.
Какво ли да облека за моето лично интервю с вампир? Не исках да оставям впечатление, че се опитвам да бъда секси, но не ми се искаше да изглеждам и глупаво в безформен чувал. И както в много случаи, дънките се оказаха добър вариант. Избрах бели сандали и светлосиня тениска с дълбоко извито деколте. Не я бях обличала откакто започнах да излизам с Бил, защото разкриваше следите от ухапвания. Но си дадох сметка, че едва ли има кой знае какво повече да се добави след заявлението на Бил, че съм негова. Спомних си за полицая, който миналия път провери шията ми, така че пъхнах един шал в чантата си. Помислих още малко и добавих сребърна огърлица. Сресах косата си, която изглеждаше доста по-светла, и я оставих пусната.
Бил почука на вратата точно когато мисълта, че е с друга, започваше вече сериозно да ме измъчва. Отворих му и двамата се загледахме един в друг за минута. Цветът на устните му бе по-наситен от обикновено. Значи го бе направил. Прехапах устни да не кажа нещо.