Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
Една вечер, когато си бе пийнал повечко, брат ми ми довери, че са го викали още два пъти в полицията и това направо го подлудявало. Най-после бил говорил със Сид Мат Ланкастър и той го посъветвал повече да не ходи там без него.
— Откъде накъде ще продължават да те привикват? — попитах Джейсън. — Сигурно има нещо, което не си ми казал. Анди Белфльор не досажда повече на никой друг. Освен това и Модет, и Доун не подбираха особено с кого се прибират.
Той погледна ужасен. Никога досега не бях виждала красивия си по-голям брат толкова смутен.
— Филми — измърмори той.
Приведох се към него, за да се убедя, че съм го чула правилно.
— Филми? — повторих въпросително.
— Шшш… — прошепна той с виновен вид. — Снимахме филми.
Струва ми се, че се почувствах точно толкова смутена, колкото и той. Не е необходимо брат и сестра да знаят абсолютно всичко един за друг.
— И си им направил копия — предположих, опитвайки се да разбера как е могъл да стори такава глупост.
Той погледна встрани, а сините му очи бяха пълни със сълзи.
— Глупчо! — казах аз. — Дори да си пренебрегнал възможността това да стане публично достояние, не помисли ли какво ще се случи, като се зажениш и някоя от старите ти изгори прати копие от лудориите ти на бъдещата ти съпруга?
— Благодаря ти за подкрепата в трудния за мен момент, сестричке!
Поех дълбоко дъх.
— Добре, добре. Вече не правиш подобни филмчета, нали?
Той кимна утвърдително. Не му повярвах.
— И си казал за това на Сид Мат, нали? — Отново кимна, но неубедително.
— И смяташ, че това е причината, поради която Анди все още се занимава с теб?
— Да — отвърна Джейсън мрачно.
— Значи, ако изследват спермата ти и тя не съвпадне с откритата в Модет и Доун, си невинен.
В този момент изражението ми беше толкова странно, колкото и на брат ми — никога досега не бяхме говорили за семенни проби.
— Същото каза и Сид Мат. Но аз просто не вярвам в тези неща. — Джейсън нямаше доверие в най-достоверните доказателства, които можеше да бъдат представени в съда. — Мислиш ли, че Анди е в състояние да подправи резултатите?
— Не, Анди е коректен. Той просто си върши работата. Само дето не знам за тези истории с ДНК. Глупчо! — казах тихо и се обърнах да взема още една кана за четирима студенти от Ръстън, излезли извън големия град на веселба.
Оставаше ми само да се надявам, че Сид Мат Ланкастър е добър оратор.
Преди да си тръгне от „При Мерлот“, говорих още веднъж с Джейсън.
— Можеш ли да ми помогнеш? — обърна се той към мен с неузнаваемо изражение. Бях застанала до масата му, докато момичето, с което бе дошъл, бе до тоалетна.
Брат ми никога не ме бе молил за помощ.
— Как?
— Не можеш ли просто да прочетеш мислите на хората, които идват тук, и да разбереш дали някой от тях не го е направил?
— Това не е толкова лесно, колкото изглежда, Джейсън — отвърнах бавно, замисляйки се как да продължа. — От една страна, човекът трябва да мисли за престъплението си точно в момента, в който съм в главата му. От друга, невинаги съумявам да уловя конкретна мисъл. При някои хора е като да слушаш радио, всичко е един общ шум. При други долавям поток от чувства, без да са отчетливи, все едно някой говори насън, чуваш говоренето, ясно ти е дали е щастлив или разтревожен, но не можеш да различиш конкретните думи. Понякога пък улавям мисълта, но ако помещението е препълнено, не мога да проследя на кого принадлежи.
Джейсън се бе вторачил в мен. За първи път говорехме открито за моя недостатък.
— Как не си полудяла досега? — попита ме, клатейки глава недоумяващо.
Тъкмо се канех да се опитам да му обясня за заключването на съзнанието, когато Лиз Барет се върна на масата, напудрена и начервена. Наблюдавах как Джейсън надяна отново маската на флиртаджия и съжалих, че не се бях опитала да говоря повече с него, докато беше сам.
По-късно, докато се готвехме да затваряме, Арлийн ме попита дали мога да гледам децата й следващата вечер. Тя беше почивна и за двете ни и тя искаше с Рене да отидат до Шривпорт на кино, а после да хапнат някъде.
— Няма проблем — отвърнах. — От доста време не бях оставала с децата.
Внезапно лицето й се вцепени. Обърна се към мен, като явно се чудеше как да каже нещо.
— Ъ… дали… Бил ще е с теб?
— Да. Смятахме да гледаме филм и се канех сутринта да избера някой от видеотеката. Вместо това ще взема нещо за децата — изведнъж усетих какво си мисли. — Боже, не ми казвай, че не желаеш да оставиш децата с мен, ако и Бил ще е там. — Стиснах очи, а гласът ми прозвуча ядосано.