Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
— Нека се споразумеем, Ерик — казах, без да си правя труда да се усмихвам. Номерът с чара не минаваше пред него, а и явно бе далеч от каквото и да било желание да ми скочи. Засега.
Той се усмихна снизходително.
— За какво точно, Суки?
— Ако ти действително заведеш виновника в полицията, аз ще ти помогна пак, когато поискаш.
Ерик повдигна вежда.
— Да, зная, че така или иначе, най-вероятно ще трябва да го направя. Но няма ли да е по-добре, ако дойда по своя воля, ако сме с добри намерения един към друг?
По цялото ми тяло изби пот. Не можех да повярвам, че се пазаря с вампир.
Ерик май се замисли върху това. Изведнъж се озовах в мислите му. Мислеше си, че е способен да ме накара да направя каквото си поиска, където си поиска и когато си поиска просто като заплаши Бил и някой човек, когато обичам. Но искаше да живее сред хората, да спазва закона според възможностите си и преди всичко да запази отношенията си с нашия вид, доколкото това е възможно. Не искаше да убива никого, ако не му се налага.
Внезапно сякаш се озовах в яма със змии — студени, смъртоносни змии. Бе само проблясък, нещо като фрагмент от съзнанието му, но ми даде възможност да съзра една съвсем друга реалност.
— Освен това, — добавих бързо, преди да установи, че съм била в съзнанието му — доколко си сигурен, че крадецът е човек?
Пам и Дългата сянка изведнъж се размърдаха, но Ерик им заповяда да стоят мирно.
— Това е интересна идея — рече. — Пам и Дългата сянка са ми партньори в бара и ако никой от хората не е виновен, предполагам, ще трябва да се вгледаме в тях.
— Просто предположение — отвърнах кротко, а Ерик ме погледна с леденосините си очи на същество, което едва си спомня какво е човечност.
— Започни веднага с този мъж — заповяда той. Коленичих до Брус, опитвайки се да реша как да подходя. Никога не се бях опитвала да придавам тържественост на нещо толкова несигурно. Докосването би помогнало, директният контакт улеснява предаването. Поех ръката му, но го намерих за прекалено лично (и потно), затова повдигнах маншета му и го хванах за китката. Вгледах се в малките му очи.
„Не съм вземал парите, кой ги е взел, кой луд би ни изложил на такава опасност, какво ще прави Лилиан, ако ме убият, и Боби и Хедър, защо ли въобще се захванах да работя за вампири, беше си чиста проба алчност и сега си плащам за това… Господи, никога повече няма да работя за тези ненормалници, как би могла тази лудата да разбере кой е взел шибаните пари, защо не ме пусне, какво е тя, дали също е вампир, или някакъв демон, очите й са толкова странни, трябваше да разбера по-рано, че парите липсват, и да открия кой ги е взел, преди дори да спомена нещо на Ерик…“
— Ти ли взе парите? — попитах, макар вече да бях сигурна, че зная отговора.
— Не — простена Брус, потта се стичаше по лицето му, а мислите и реакцията потвърдиха това, което вече бях чула.
— Знаеш ли кой го направи?
— Ще ми се да знаех.
Изправих се, обърнах се към Ерик и поклатих отрицателно глава.
— Не е той — изрекох.
Пам изведе горкия Брус и въведе следващия за разпит.
Бе една от сервитьорките, облечена в черна влачеща се дреха с широко отворено деколте, рошава, с небрежно пусната светлорижа коса. Естествено, работата във „Вамптазия“ си беше мечта на всеки вампфен. А това маце демонстрираше, че се радва на всякакви служебни облаги. Чувстваше се достатъчно самонадеяна да се ухили на Ерик и достатъчно лекомислена да дръпне дървения стол и да кръстоса крака като Шарън Стоун. Изненада се да види непознат вампир и нова жена в стаята. Не остана никак доволна от моето присъствие, макар че при вида на Бил си облиза устните.
— Здравей, скъпи — поздрави тя Ерик, а аз прецених, че й липсва каквото и да било въображение.
— Джинджър, отговори на въпросите на тази жена — каза Ерик. Гласът му прозвуча като каменна стена — равен и суров.
Джинджър, изглежда, проумя, че не е време за закачки. Прибра колене, постави ръце на кръста и се престори, че седи сериозно.
— Да, господарю — отвърна тя, а аз имах чувството, че ще повърна.
Тя ми махна повелително с ръка, сякаш казва: „Давай, драга служителко на вампирите“. Посегнах за ръката й, но тя я блъсна.
— Не ме докосвай! — изсъска през зъби. Реакцията й бе толкова крайна, че сред вампирите се надигна напрежение. Усетих, че атмосферата в стаята се обтегна.
— Пам, дръж Джинджър да не мърда — нареди Ерик. Пам тихо се появи зад стола на жената, приведе се и я притисна към облегалката. Джинджър се опита да се съпротивлява, размята глава насам-натам, но русата я държеше така здраво, че дори не успя да мръдне. Пръстите ми обгърнаха китката й.