Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
— Детектив — прошепнах на себе си, опитвайки се да се видя в по-добра светлина от тази на клюкарка.
— Суки, — обади се Бил и нещо в тона му привлече вниманието ми. — Ерик каза да те заведа отново в Шривпорт.
Отне ми минута да си спомня кой беше Ерик.
— О, големият вампир викинг ли?
— Да, доста възрастният — уточни той.
— Искаш да кажеш, че ти е наредил да ме заведеш? — Никак не ми харесваше как звучи всичко това. Седях в края на леглото, а той бе зад мен. Обърнах се да го погледна и този път той не ме възпря. Вторачих се в него и съзрях нещо, което досега не бях виждала.
— Ти трябва да го направиш — произнесох ужасена, не можех да си представя някой да заповяда на Бил. — Но, скъпи, аз не желая да ходя да се срещам с Ерик.
Усетих, че това нищо не промени.
— Какво е той, Кръстника на вампирите ли? — попитах ядосано и невярващо. — Да не ти е предложил нещо, на което не си могъл да устоиш?
— Той е по-възрастен от мен. И още по-важно, по-силен е.
— Никой не е по-силен от теб! — отсякох категорично.
— Иска ми се да си права…
— И какво, той да не би да е нещо като началник на региона или от сорта?
— Да. Нещо такова.
Бил никога не коментираше как вампирите се оправят помежду си. Това не ме бъркаше. Досега.
— Какво иска? Какво ще стане, ако не отида?
Той пропусна първия въпрос.
— Ще изпрати някой… или може би няколко… да те заведат.
— Вампири.
— Да… — Очите му бяха помръкнали, искрящи в новия оттенък на наситено кафяво.
Опитах се да схвана. Не бях свикнала да ми се заповядва. Не бях свикнала да не разполагам с избор. Отне ми няколко минути, за да преценя ситуацията.
— Значи ще се чувстваш длъжен да се биеш с тях?
— Разбира се. Ти си моя!
Ето го отново онова „моя“. Изглежда, наистина го мислеше. Идеше ми да се разхлипам, но знаех, че това няма да промени нищо.
— Предполагам, че се налага да отида — отвърнах, опитвайки се да не звуча огорчена. — Това си е чиста проба изнудване.
— Суки, вампирите не са като хората. Ерик използва най-приемливите средства, за да постигне целта си, а именно да те види в Шривпорт. Не се наложи да ми каже всичко това, аз го разбрах.
— Хм, разбирам го, но го ненавиждам. Чувствам се между чука и наковалнята. За какво въобще съм му притрябвала? — очевидният отговор веднага изскочи в съзнанието ми и погледнах Бил ужасена. — О, не, няма да го направя!
— Той няма да прави секс с теб, нито пък ще пие кръв от теб, не и преди да ме убие.
Всеки знак за близост се изпари от излъчващото му светлина лице и изражението му стана абсолютно неузнаваемо.
— И той е наясно с това? — държах да го уточня. — Значи трябва да има друга причина, поради която иска да отида в Шривпорт.
— Да, — съгласи се Бил — но не зная каква.
— Е, ако не става въпрос за прелестите ми или за необичайния вкус на кръвта ми, тогава трябва да има нещо общо с моята… малка чудатост.
— Дарбата ти.
— Именно — отвърнах саркастично. — Моят безценен дар! Всичкият гняв, от който смятах, че съм се отървала, се стовари обратно върху ми като канара. Бях изплашена до смърт. Чудех се как ли се чувства Бил. Не смеех дори да го попитам. Вместо това казах:
— Кога?
— Утре вечер.
— Предполагам, това е недостатъкът на нетрадиционните срещи.
Загледах се над рамото му в шарките на тапетите, които баба бе избрала преди десет години. Обещах си, че ако преживея това, ще ги сменя.
— Обичам те… — едва прошепна. Бил нямаше вина за това.
— Аз също те обичам — отвърнах.
Трябваше да престана да се моля: „Моля те, не допускай лошият вампир да ме нарани, моля те, не му позволявай да ме изнасили.“ Ако аз се чувствах между чука и наковалнята, то Бил бе приклещен два пъти повече от мен. Не можех дори да си представя какво му коства да се контролира. Освен ако наистина не беше спокоен. Можеше ли вампир да се чувства така безпомощен без каквото и да било вътрешно вълнение? Взрях се в лицето му, в познатите ясно изразени черти и матовобялата му кожа, в тъмните извивки на веждите му и великолепната линия на носа му. Забелязах, че гневът и страстта накараха вампирските му зъби да се покажат напълно.
— Тази вечер, Суки… — Притегли ме да легна до него.
— Какво?
— Мисля, че тази вечер трябва да пиеш от мен.
Направих гримаса.
— Пфу! Няма ли да имаш нужда от цялата си сила… утре вечер? Пък и аз не съм ранена.
— Как се чувстваш, откакто пи от мел? Откакто влях кръвта си в теб?
Замислих се.
— Добре — признах.
— Да си се чувствала зле?