Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Това беше нечувано — командир да покаже неумение или слабост пред подчинените си. При други обстоятелства Бийн също не би постъпил така, защото ползата обикновено не оправдаваше риска. Той обаче възнамеряваше да участва с тях в сложни маневри, а досега обучението му беше само теоретично. Трябваше да стане истински войник, за да може да се справя с проблемите и спешните ситуации по време на военните действия, да не изостава от войниците си, да се сражава редом с тях.
Отначало някои войници се опитваха да го щадят, заради младостта и дребния му ръст. Той обаче тихо, но категорично отказваше помощта им. „Трябва да науча и това“ — заявяваше и така слагаше край на спора. Разбира се, войниците го наблюдаваха внимателно, за да видят как се справя с високите изисквания, които им поставяше. Виждаха как се напряга до последни сили. Виждаха, че не се пази от нищо, че излиза от калта по-мръсен от всички, че преодолява препятствията по същия начин, че не се храни по-добре, че не спи на по-мека постеля при полевите учения.
Не можеха да оценят, че организира отряда си по модела на Военното училище. Раздели двестате си човека на пет роти по четирийсет. Всяка рота по подобие на Ендъровата армия се състоеше от пет взвода по осем души. Всеки отряд трябваше да е способен да изпълнява самостоятелни мисии; всяка рота трябваше да е абсолютно независима. От друга страна, той се стараеше да развива наблюдателността им, способността им да забелязват онова, което трябва да видят.
— Вие сте моите очи — казваше им. — Трябва да гледате за онова, което търся и което може да е важно. Винаги ще ви казвам какво планирам и защо, за да можете да видите проблеми, които не съм предвидил и биха могли да променят плановете ми. Веднага ще ми казвате. Най-добрият начин да запазя живота ви е, като знам всичко, което минава през главите ви по време на битка. Най-добър шанс да оцелеете ще имате, ако знаете какво минава през моята глава.
Разбира се, знаеше, че не може да им казва всичко, и несъмнено те също го разбираха. Бийн обаче отделяше необичайно много време да разяснява на хората си причините, стоящи зад всяка заповед, и очакваше ротните и взводните му командири да постъпват по същия начин с войниците.
— Така ще знаете, че ако ви дам заповед, без да обяснявам, то е, защото няма време за губене и трябва да се действа веднага — но все пак има основателна причина, която бих ви казал, ако можех.
Веднъж, когато дойде да види как вървят ученията, Суриявонг го попита дали препоръчва този вид обучение да се въведе в цялата армия.
— В никакъв случай — отвърна Бийн.
— Ако при теб работи успешно, защо да не действа навсякъде?
— Обикновено не е необходимо и няма време за това.
— Ти обаче го правиш.
— Тези войници ще изпълняват невъзможни задачи. Няма да излизат на фронта срещу врага. Ще ги изпращаме на трудни, сложни мисии пред очите на противника и няма да имат възможност да се върнат, за да получат нови заповеди. Ще се налага да се нагаждат на място и да постигат успех. Това е невъзможно, ако не разбират целта, стояща зад заповедите. Трябва да знаят точно какво си мислят командирите им, за да има абсолютно доверие… и за да могат да компенсират неизбежните слабости на командира.
— Твоите слабости?
— Колкото и да не ти се вярва, Суриявонг, да. Аз имам слабости.
Това му спечели лека усмивка от Сури — рядка похвала.
— Проблеми с растежа ли имаш? — поинтересува се той.
Бийн погледна глезените си. Вече бе сменил две униформи, сега му шиеха трета. Беше станал почти колкото Суриявонг при пристигането му в Банкок преди половин година. Растежът не му причиняваше болка. Въпреки това се тревожеше, защото не виждаше други признаци за навлизане в пубертета. Защо, след като толкова години си беше останал дребосък, тялото изведнъж бе решило да наваксва?
Не изпитваше никой от проблемите на юношеството — не се чувстваше тромаво, защото можеше да достига с крайниците си по-надалеч, отколкото бе свикнал; не изпитваше приток на хормони, които биха могли да замъглят ума му и да го разсеят. Ако пораснеше достатъчно, за да си служи по-добре с оръжията, това щеше да е само плюс.
— Надявам се някой ден да стана мъж като теб — сподели.
Суриявонг изсумтя. Бийн знаеше, че Сърдиткото ще сметне това за шега. Подсъзнателно обаче щеше да се почувства поласкан, защото винаги ставаше така. Важно бе Суриявонг постоянно да получава уверения, че Бийн зачита положението му и няма намерение да го измести.
Оттогава бяха минали месеци и сега Бийн можеше да представи на Суриявонг дълъг списък от мисии, за които хората му са обучени и могат да изпълняват по всяко време. Така официално обявяваше, че е готов.