Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Спестете си речите — прекъсна го Вахаби. — Разбира се, първо ще трябва да се уверя, че подписът е оригинален и индийската армия наистина се оттегля.
— Направете каквото трябва. Аз се връщам в Индия.
— Без да получите отговора ми?
— Не съм ви питал нищо. Тикал Чапекар ви задава този въпрос, на него трябва да дадете отговор. Аз съм само куриер.
С тези думи Ахил се изправи. Петра също. Ахил дръзко се приближи до Вахаби и му подаде ръка.
— Простете за дързостта, но не искам да се върна в Индия, ако не мога да се похваля, че съм се ръкувал с Гафар Вахаби.
Вахаби стисна ръката му.
— Ето, чуждестранен просяко.
Очите му проблеснаха игриво. Ахил се усмихна.
„Нима успя? — недоумяваше Петра. — Молотов и Рибентроп са преговаряли седмици наред. Ахил постигна целта си от една среща.“
Какви бяха вълшебните думи?
Когато излязоха и тръгнаха, придружавани от четиримата индийски войници — нейните пазачи — Петра си даде сметка, че не е имало вълшебни думи. Ахил просто беше наблюдавал двамата мъже и бе преценил амбициите им, стремежа им за величие. Просто им даваше мира, за който и двамата тайно копнееха.
Петра не беше присъствала на срещата с Чапекар, когато Ахил бе получил подписания пакт за ненападение и гаранциите за изтегляне, но си го представяше. „Вие трябва да направите първата стъпка — е казал Ахил. — Вярно е, че мюсюлманите могат да се възползват, да ви нападнат, но разполагате с най-голямата армия на света и управлявате най-великия народ. Нека ви нападнат. Ще поемете удара и ще ги пометете като вълна. Така никой няма да ви обвини.“
Сега всичко бе уредено. Плановете за нашествие в Бирма и Тайланд не бяха безцелни упражнения. Щяха да бъдат използвани. Нейния или нечий друг. Щеше да се пролее кръв. Ахил щеше да получи своята война.
„Дори не направих опит да саботирам плановете му — даде си сметка тя. — Толкова бях сигурна, че няма да бъдат използвани, че не си дадох труда да вкарам грешки. Може да излязат успешни.
Какво направих?“
Сега разбираше защо Ахил я е взел. Искаше да се изфука, разбира се — по някаква причина изпитваше нужда някой да стане свидетел на триумфа му. Но имаше и нещо друго. Искаше да й покаже, че все пак ще направи онова, което тя толкова му повтаряше, че е непостижимо.
Най-лошото бе, че Петра тайно се надяваше планът й да бъде използван, не защото искаше Ахил да спечели войната, а за да натрие носовете на всички ония нещастници от Военното училище, които й се бяха присмели.
„Трябва някак да се свържа с Бийн. Трябва да го предупредя, за да каже на властите в Бирма и Тайланд. Трябва по някакъв начин да проваля собствения си план за нападение, иначе смъртта на много хора ще тежи на съвестта ми.“
Погледна Ахил, който дремеше на седалката, без да се интересува от километрите, които прелитаха, за да се върне там, откъдето щеше да започне войните и завоеванията си. Ако не бяха убийствата, щеше да е забележително момче. Той беше изгонен от Военното училище и носеше клеймото „психопат“, но при все това някак си бе успял да влезе под кожата не на едно, а на три правителства на водещи световни сили.
„Станах свидетел на последния му триумф и още не знам как го постигна.“
Тя си спомни една притча от детството си, за Адам и Ева в градината и за говорещата змия. Тогава, за ужас на близките си, бе казала: „Що за глупачка е тази Ева, да вярва на една змия?“ Сега обаче разбираше, защото чу гласа на змията и видя как един мъдър и влиятелен човек се подмами по лъжите й.
Изяж плода и ще постигнеш съкровените си копнежи. Това не е зло, а благородно дело. Ще получиш похвала за това.
И е вкусен.
Предупреждения
До: Carlotta.agape@Vatican.net/orders/sisters/ind
От: Graff.bonpassage@colmin.gov
Тема: Намерена?
Мисля, че открихме Петра. Мой добър приятел в Исламабад, който знае за интереса ми към нея, ми съобщи, че вчера Вахаби се е срещнал със странна делегация от Делхи — юноша, който може да е само Ахил, и момиче, което през цялото време е мълчало. Дали е било Петра? Според мен е много вероятно.
Бийн трябва да получи тази информация. Първо, приятелят ми ми каза, че почти веднага след срещата е била издадена заповед за изтегляне на пакистанските войски от границата с Индия. Това, съчетано с вече забелязаното оттегляне на индийските войски от границата, говори, че може би ставаме свидетели на невъзможното — след два века периодични, но хронични военни конфликти двете страни правят реален опит за постигане на мир. Както изглежда, това става под ръководството или с помощта на Ахил. (Тъй като много от колонистите ни са индийци, някои служители в моето министерство се опасяват, че установяването на траен мир на субконтинента може да бъде заплаха за работата ни!)