История на парите (от пясъчника до киберпространството)

Още през 1690 г. Колонията Масачусетс — най-ранното селище на английски колонисти в Новия свят — отпечатала първите книжни пари в Северна Америка. Впоследствие се появили различни видове банкноти с местно значение, пускани от колонистите в краткотрайно обръщение по определен повод. Най-голяма заслуга за самата концепция за книжни пари, които останали почти в постоянно обръщение в големи количества в три от английските колонии по Атлантическото крайбрежие, има Бенджамин Франклин, смятан за бащата на книжните пари. Заради неговата роля в тяхното създаване портретът на Франклин е отпечатан върху стодоларовата банкнота — най-голямата, използвана за ежедневни плащания в Съединените щати.

Роден през 1706 г. като десето, последно дете на свещар и сапунджия от Бостън, Франклин израснал в семейство, което нямало нужните средства и връзки, за да му осигури образование. Едва десетгодишен, след два завършени училищни класа, Бен постъпил като чирак в свещарската работилничка на баща си. Две години по-късно той напуснал работилницата и постъпил — отново като чирак — в печатницата на по-възрастния си полубрат Джеймс, който през 1721 г. започнал да издава основания от самия него вестник „Ню Ингланд Курант“. Вестникът редовно оспорвал легитимността на британските колониални управници, поради което Джеймс често си имал неприятности с властите на метрополията и на няколко пъти попадал в затвора.

Като печатарски чирак Франклин се самообразовал, докато работел. Той жадно четял преминаващите през ръцете му материали, като наред с технологията на печата усвоил и голяма част от идеите, съдържащи се в тях. Поради чести спречквания с брат си младият Франклин напуснал Бостън и се преместил във Филаделфия, където също си намерил работа като печатарски чирак. По-късно, след кратък престой в Лондон, където работил, за да се прехранва, той се върнал във Филаделфия и скоро закупил, заедно със съдружник, своя собствена печатница; не се минало много време, и Бенджамин Франклин започнал да пише някои от книгите, които излизали изпод печатарската му преса.

Въпреки липсата на формално образование, Франклин се развил като типичен учен енциклопедист от епохата на Просвещението и може би най-почитания измежду Отците основатели на американската държава. Покрай печатарския занаят Франклин отрано развил интерес към изработването на банкноти. Още на двайсет и три годишна възраст той написал едно от първите есета за книжните пари. По онова време, когато банкнотите се използвали само като временен заместител на „истинските пари“ в случаи на криза, той отпечатал някои от първите книжни пари в историята на Америка; впоследствие неговата печатница продължила да произвежда пари чак до края на живота му.

През 1729 г. Бен Франклин публикувал труда „Скромно изследване на естеството и необходимостта от книжните пари“. Колониите бързо възприели неговите идеи; именно неговата печатница спечелила контракта за отпечатване на първите книжни пари, издадени от Пенсилвания — обстоятелство, поради което често закъснявал собственият му вестник „Пенсилвейния Газет“. За властите на метрополията в Лондон обаче издаването на книжни пари представлявало нагъл опит за узурпация на властта от колонистите. През 1751 г. британският парламент забранил със закон печатането и употребата на банкноти в Нова Англия; през 1764 г. действието на закона се разпростряло и върху останалите колонии в Северна Америка. В отговор на тази забрана през 1766 г. лично Франклин предприел пътуване до Лондон, за да измоли от парламента разрешение за издаване на още книжни пари.