История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Опозорен и мразен от всички, главният организатор на хартиената афера Джон Лоу избягал най-напред в Англия, а оттам във Венеция, където умрял през 1729 г.; титлата му херцог на Арканзас умряла с него.
Половин век по-късно, по време на Френската революция, новото републиканско ръководство се опитало да финансира държавата и самата революция с нова форма на книжни пари — така наречения „асигнат“. До 1796 г. различните правителства, дошли на власт в името на революцията, успели да пуснат в обръщение около 40 милиона асигната. Накрая, принудени да отстъпят пред народното негодувание срещу тези безсмислени книжни пари, на 18 февруари 1796 г. властите организирали грандиозен спектакъл на площад Вандом в Париж. Пред събралата се огромна тълпа били публично унищожени машините, матриците и хартията, използвани за отпечатване на омразния асигнат; това било жалък опит да се залъже народът, че не правителствените манипулации с националната валута, а самият асигнат бил виновен за финансовия колапс на държавата. След като си измило по този начин ръцете, правителството започнало да издава поредната банкнота без стойност, като я нарекло с ново име — „мандат“.
Идеята и технологията за отпечатване на книжни пари се утвърдили в Европа, но първото им успешно приложение било отвъд океана. Нито Китай, нито Европа влезли в историята като люлка на книжните пари; такава станала Северна Америка — един континент, където монетите все не достигали. Джон Кенет Гълбрайт посочва, че „ако заслугата за създаване на търговските банки принадлежи на италианците, а на централната емисионна банка — на англичаните, то заслугата за въвеждане на книжните пари, издавани от държавата, несъмнено принадлежи на американците“.
Още през 1690 г. Колонията Масачусетс — най-ранното селище на английски колонисти в Новия свят — отпечатала първите книжни пари в Северна Америка. Впоследствие се появили различни видове банкноти с местно значение, пускани от колонистите в краткотрайно обръщение по определен повод. Най-голяма заслуга за самата концепция за книжни пари, които останали почти в постоянно обръщение в големи количества в три от английските колонии по Атлантическото крайбрежие, има Бенджамин Франклин, смятан за бащата на книжните пари. Заради неговата роля в тяхното създаване портретът на Франклин е отпечатан върху стодоларовата банкнота — най-голямата, използвана за ежедневни плащания в Съединените щати.
Роден през 1706 г. като десето, последно дете на свещар и сапунджия от Бостън, Франклин израснал в семейство, което нямало нужните средства и връзки, за да му осигури образование. Едва десетгодишен, след два завършени училищни класа, Бен постъпил като чирак в свещарската работилничка на баща си. Две години по-късно той напуснал работилницата и постъпил — отново като чирак — в печатницата на по-възрастния си полубрат Джеймс, който през 1721 г. започнал да издава основания от самия него вестник „Ню Ингланд Курант“. Вестникът редовно оспорвал легитимността на британските колониални управници, поради което Джеймс често си имал неприятности с властите на метрополията и на няколко пъти попадал в затвора.
Като печатарски чирак Франклин се самообразовал, докато работел. Той жадно четял преминаващите през ръцете му материали, като наред с технологията на печата усвоил и голяма част от идеите, съдържащи се в тях. Поради чести спречквания с брат си младият Франклин напуснал Бостън и се преместил във Филаделфия, където също си намерил работа като печатарски чирак. По-късно, след кратък престой в Лондон, където работил, за да се прехранва, той се върнал във Филаделфия и скоро закупил, заедно със съдружник, своя собствена печатница; не се минало много време, и Бенджамин Франклин започнал да пише някои от книгите, които излизали изпод печатарската му преса.
Въпреки липсата на формално образование, Франклин се развил като типичен учен енциклопедист от епохата на Просвещението и може би най-почитания измежду Отците основатели на американската държава. Покрай печатарския занаят Франклин отрано развил интерес към изработването на банкноти. Още на двайсет и три годишна възраст той написал едно от първите есета за книжните пари. По онова време, когато банкнотите се използвали само като временен заместител на „истинските пари“ в случаи на криза, той отпечатал някои от първите книжни пари в историята на Америка; впоследствие неговата печатница продължила да произвежда пари чак до края на живота му.
През 1729 г. Бен Франклин публикувал труда „Скромно изследване на естеството и необходимостта от книжните пари“. Колониите бързо възприели неговите идеи; именно неговата печатница спечелила контракта за отпечатване на първите книжни пари, издадени от Пенсилвания — обстоятелство, поради което често закъснявал собственият му вестник „Пенсилвейния Газет“. За властите на метрополията в Лондон обаче издаването на книжни пари представлявало нагъл опит за узурпация на властта от колонистите. През 1751 г. британският парламент забранил със закон печатането и употребата на банкноти в Нова Англия; през 1764 г. действието на закона се разпростряло и върху останалите колонии в Северна Америка. В отговор на тази забрана през 1766 г. лично Франклин предприел пътуване до Лондон, за да измоли от парламента разрешение за издаване на още книжни пари.