Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Продължавай, Фреди, наистина гъделичкаш самочувствието ми.
— Ела като Лола. Ако познавам Алекс, това ще го впечатли.
Следващо решение. Какво трябваше да облече? Тя прегледа гардероба си, отхвърли всичко, което видя, и се ядоса на себе си, че не беше помислила за това вчера. Трябваше да отиде до някой от онези шикозни магазини на Мелроуз и да си купи нещо наистина сензационно.
Какво ли би носило момиче от доброто старо време на петдесетте години? Хм… Помисли за Мерилин или дори за Джейн Мансфийлд.
Ровейки дълбоко в гардероба си, тя откри роклята, която й трябваше — копринена, с изрязано деколте, дълга точно до над коленете. Тя разкриваше много от тялото й, лепваше към формите й. Имаше малки бухнали ръкави, които обгръщаха прекрасно оформените й рамене. Към нея добави обувки на много високи токчета, златни халки и събра косата си на върха на главата си в нещо като гнездо. След като се облече, хукна из къщата, за да събере мнения.
— Харесва ли ти това? — попита тя Свен, който още беше в гимнастическия салон и уреждаше да докарат оборудване за нови мъчения.
— Много е хубаво — отговори той, едва забелязвайки я.
Тя се изправи пред асистента си англичанин.
— Какво мислиш, Антъни?
Антъни имаше дълга до раменете бяло-руса коса, мускулесто тяло и красива усмивка.
— Божествена! — възкликна той.
Защо мъжете, които изглеждат най-добре, са обратни? Това беше такава загуба. Отбеляза си наум да го представи на Рон. Може би Антъни с прецизния си английски акцент и изключително дълги мигли можеше да откъсне Рон от големия магнат и, в края на краищата, те всички щяха да заживеят щастливо.
— Това беше на стъпалата пред вратата тази сутрин — каза Антъни и й подаде плик, адресиран лично до нея.
Тя скъса плика и извади писмото — беше кратко и по същество.
Здрасти, Винъс,
Ти си пламенна, секси и перверзна. Знам всичко за тебе. Големите ти цици и рошавата ти катеричка ме подлудяват. Не се безпокой — никога няма да позволя някой да ти навреди, защото ти си моя. Винаги ще те обичам, дори и след като се оженим. Ти по-добре ме чакай — няма да е още дълго.
Обожател
P.S. Не преставам да мисля за тебе всеки ден — не правя секс с никоя освен с тебе. Надявам се ти да се чувстваш по същия начин.
— О, Господи! — каза тя и отвратена хвърли писмото. — Поредният побъркан сексманиак. Как успяват тези кретени да открият адреса ми?
Антъни сви рамене.
— Беше тук, когато пристигнах тази сутрин.
— Ама той какво е направил, да не се е покатерил през вратите? Къде е била охраната ми?
Антъни отново сви рамене.
— Нямам представа.
— Мразя това! — каза тя и се почувства уязвима. — Нервира ме. Последния път, когато това се случи, някакъв ентусиаст влязъл в спалнята ми — за щастие, по това време бях в Ню Йорк.
— И какво стана с него? — попита Антъни, присвивайки очи.
— Не знам, защото не повдигнах обвинение. Не мога да понасям съдилищата.
— Може би пак е той — реши Антъни драматично. — Опасен ли е?
— Направихме голям проблем от това — каза тя сериозно, без да харесва този тон. — Обади се на хората от сигурността — нека да изследват писмото. А ти винаги внимавай кого пускаш вътре.
— Да, Винъс — съгласи се той раболепно.
Родригес се появи на вратата точно когато тя тръгваше за срещата си. Той носеше букет бели рози и беше облечен за случая с тъмнокафява копринена риза, невероятно къси бежови панталони, колан от кожа на алигатор, който подчертаваше тънката му талия, и с два тона по-тъмни кожени обувки.
— Принцесата ми! — възкликна той.
Да оставим цветята настрани, но тя никак не беше доволна, че той се чувстваше свободен да се появява непоканен.
— Какво искаш? — попита тя не особено учтиво.
Той й подаде розите.
— Тук съм, защото сърцето ми не спира да тупти и при всеки негов удар аз мисля за тебе.
— Родригес, наистина ще трябва да пробваш и някоя друга реплика — намръщи се тя.
— Какво искаш да кажеш, сладка моя?
Тя бутна розите в ръцете на Антъни.
— Не одобрявам появата ти тук, без първо да се обадиш. Отивам на важна среща.
— Помислих си, че можем да обядваме заедно.
— Не и днес. Много съм заета.
— Обади ли се на агента си? С такова нетърпение очаквам да се включа във видеоклипа ти.
Хм… Значи, това била причината за ентусиазма му. Всеки иска да бъде звезда.
— Ще накарам Антъни да го направи — каза рязко тя. — Върви си в къщи и чакай да ти се обадят.
Лицето му изрази разочарование.
Толкова по-зле за него. Ако той се надяваше да се премести при нея, щеше да му е необходимо отново да премисли нещата.