Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Стив продължаваше да се труди с любов и след малко тя започна да се извива под него и да стене от желание. Гордост и радост го обзеха, когато разбра, че се е справил. Към края тя вече беше влязла в неговия ритъм и малко по-късно дойде върховният момент на сладостното освобождаване. Тялото и устните й се притиснаха в него, за да изтръгнат всеки миг на върховното наслаждение. Той направи същото, опивайки се в екстаз, без да престава да се удивлява на абсолютното й доверие, което беше демонстрирала към него.
После останаха вплетени един в друг и никой не знаеше какво да каже… ако изобщо беше необходимо да се казва нещо след толкова рядкото и красиво изживяване, в което се бяха слели.
Малко по-късно Стив я целуна и намери какво да каже:
— Трябва да тръгвам, Ана. И двамата не бихме желали някой да ме завари в това положение. Ще се видим утре в лагера.
Джини прецени, че той е малко напрегнат и неуверен след това, което се беше случило, може би изплашен от някакви искания, които очакваше, че тя може да отправи към него. В такъв случай щеше да остане приятно изненадан, защото тя нямаше да каже нищо такова… не още… и не на глас. Тя се усмихна в тъмнината и прошепна:
— Лека нощ, Стив.
Задоволеният и неспокоен мъж малко се отпусна. Той не знаеше какво му е приготвило бъдещето, но усещаше, че я иска пак, и пак. Стана, облече се, окачи револверите си и се сбогува с нея.
— Заключи вратата след мен и повече не я отваряй, без да попиташ кой чука. Не бих желал да ти се случи нещо лошо.
Джини зърна силуета му в светлината откъм салона, когато той отвори вратата и безшумно се измъкна навън. После се подчини на заповедта му. Облегна се на вратата за миг, пое дълбоко дъх и се върна в леглото. Сви се върху възглавницата, където бе лежала главата му, и пое все още долавящия се аромат на тялото му.
— Харесвам те, Стив Кар — прошепна тя, — и те желая страшно силно. Моля те, нека това да ни свързва. Моля те, обичай ме и ме желай и ти също.
Стив спря пред вратата на Чарлз Ейвъри и се вслуша, за да се убеди, че мъжът не се бе измъкнал тайно, за да се срещне с някого. Чу хъркане отвътре и се успокои. За пореден път беше допуснал Ана Ейвъри да отслаби вниманието му и започна да усеща, че силната връзка, която бяха създали тази нощ помежду си, може да не се окаже чак толкова добра идея точно сега. Но той не бе успял да надвие себе си и този факт го безпокоеше дори повече. Щеше да стане лошо за него, ако тя се окажеше виновна, а в противния случай щеше да се окаже, че е постъпил неправилно.
След като преминаха през буйната и на места коварна Чатахучий Ривър с ферибот, керванът се озова в Алабама — родното място на победената Конфедерация. Местните наемни работници им бяха оказали ценна помощ. Въпреки това силното течение, дълбоките води и самата широчина на реката им отнеха почти целия ден. За кой ли път Стив наблюдаваше пътниците с острия си поглед, но никой от тях не се държеше като човек, който се страхува от загубата на скъпоценни камъни. Започна да се пита дали информацията е била вярна и дали плановете на Червените магнолии не бяха претърпели някаква неизвестна за него промяна.
След като прехвърлянето завърши, всички седнаха да починат, преди да се захванат с всекидневните домакински грижи и вече станалото традиция ходене на гости. Стив прекара времето с Лутър Биймс, факт, който Джини отбеляза и възприе като поредната защитна реакция от негова страна.
Следващите четири дни пътуваха през местност, която изглеждаше вечнозелена. Растителността беше гъста: безкрайни иглолистни и по-рядко широколистни гори. Клоните на дърветата много често бяха покрити с имел. Ручеите се провираха през черни кипарисови дървета и върби, а повърхността на езерата бе покрита с водни лилии. На много места имаше бамбук и тръстика, но не чак толкова гъсти и дебели, че да блокират пътя им. Прекосиха железопътната линия, която се простираше в посока север-югозапад, и минаха през застинали в дрямка селища, осеяни с разпръснати домове, в които живееха бедни хора. Фермери и помощниците им работеха из нивите по тази плодородна земя. Подобно на другите южни щати, в Алабама имаше продължителен и мек период на съзряване на селскостопанските култури, може би със сто дни по-дълъг, отколкото в северните щати.
Пейзажът, който ги заобикаляше в началото, представляваше смес от ниски заоблени хълмове, разделени от ивици равнинна местност. Съвсем нарядко можеше да се види някое по-стръмно възвишение или по-гъста гора. Реките и потоците изобилстваха, като се започне от най-тясната бара и се стигне до сравнително широките реки. Вървяха по най-стария известен път на индианците, извеждащ към Атлантика.