Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Явно си си спечелила голям почитател в лицето на младия Епългейт — забеляза Гидиън.
— Той е много мил — отвърна Хариет. — А и имаме толкова общи неща с него.
— Като например интереса ви към вкаменените зъби?
Хариет се намръщи.
— Е, всъщност лорд Епългейт се интересува повече от фалангите. Но мисля, че се е насочил към грешна част от анатомията. Въз основа на зъбите на едно животно често мога да определя какви крака е имало. Растителноядните, например, обикновено имат копита. Хищниците имат нокти. Според мен, зъбите са далеч по-полезни от фалангите.
— Не мога да ти опиша какво облекчение изпитвам, че Епългейт мисли погрешно. По едно време наистина започнах да се опасявам, че насреща ми стои сериозен съперник.
Търпението на Хариет се изчерпа.
— Мисля, че ми се подигравате, сър.
Изражението на Гидиън някак се посмекчи, когато погледна надолу и срещна очите й.
— Съвсем не, госпожице Поумрой. Просто съм леко развеселен.
— Да, знам, сър. Но вече ми е ясно, че се забавлявате за моя сметка и това не ми е приятно.
Нежността в очите на Гидиън се изпари.
— Така ли било?
— Да, така е — сопнато отвърна Хариет. — Разбирам, че съвсем не ви е приятно, че се сгодихте при тези обстоятелства, и досега се стремях да проявявам търпимост.
Гидиън присви златистокафявите си очи.
— Търпимост?
— Да, търпимост. Но бих се радвала, ако не забравяте, че и аз не съм във възторг от сегашното положение. Струва ми се, сър, че и двамата трябва да се стремим да направим положението възможно по-търпимо. И вие можете да допринесете за това, като се въздържате от подигравки по адрес на мен самата или на приятелите ми.
За момент Гидиън сякаш бе объркан.
— Хариет, уверявам те, че не исках да ти се подигравам.
— Много ми е приятно да го чуя. В такъв случай, сигурно ще се постараете повече да не обиждате приятелите ми, както и интереса ми към вкаменелостите, нали?
— Хариет, мисля, че реагираш прекалено остро на една незначителна забележка.
— По-добре от самото начало да се държа така, както ще се държа и в бъдеще — уведоми го Хариет. — Уверявам ви, Сейнт Джъстин, че ако искате в бъдеще да имаме шансове за спокоен, мирен съвместен живот, ще ви се наложи да се научите да сте по-малко саркастичен и надменен. Не съм съгласна да срязвате и да ръмжите срещу всеки, който се приближи. Нищо чудно, че имате толкова малко приятели.
Гидиън се намръщи и ядосано отвърна:
— По дяволите, Хариет, прекалено самонадеяна си, за да ме обвиняваш, че съм надменен. Самата ти понякога можеш да си истински тиранин. Ако наистина желаеш да си осигурим спокоен и мирен съвместен живот, бих те посъветвал да не противоречиш на съпруга си за всяко нещо.
— Ха! Намерил се кой да ми дава съвети за брачния живот. Та вие никога не сте бил женен.
— Нито пък ти. И вече започвам да си мисля, че точно това е една от причините да си толкова свадлива. Прекалено дълго си живяла без мъж, който да те ръководи.
— Нямам особено желание да разполагам с мъж, който да ме ръководи. А ако смятате, че ще сте длъжен да ме ръководите, след като се оженим, то по-добре ще е да преосмислите ролята си като съпруг.
— Знам какво трябва да прави един съпруг — процеди през зъби Гидиън. — Но ти тепърва ще научиш какво трябва да прави една съпруга. А сега, ако нямаш нищо против, спри да дърдориш за неща, които все още въобще не разбираш. Хората започват да забелязват.
Хариет пусна една ослепителна усмивка, като бе съвсем наясно за любопитните погледи, които ги съпътстваха навсякъде.
— Мили боже! Ние естествено не искаме да ставаме център на внимание, нали?
— Вече станахме център на внимание.
— Точно това имах предвид, сър — промърмори тя. — Какво значение има дали спорим пред хората или не? Все едно, те ще ни зяпат. Така че, защо де не си направим някоя публична кавга насред парка, та да могат всички да видят и да се насладят на гледката?
Гидиън издаде някакъв приглушен звук, който можеше да е както подтиснат смях, така и вопъл от отчаяние.
— Хариет, ти си невъзможна. Ако се намирахме на друго място, а не насред парка, знаеш ли какво щях да направя точно в този момент?
Тя присви очи.
— Нищо свързано с насилие, предполагам?
— Разбира се, че не — Гидиън изглеждаше дълбоко отвратен от тази мисъл. — Без значение какво говорят хората за мен, аз никога не бих те наранил, Хариет.
Хариет прехапа устни, тъй като бе доловила гнева и болката в думите му. Нито за миг не можеше да си представи Гидиън да използва огромната си сила срещу нея. Винаги когато си припомняше нощта в пещерата, тя оставаше дълбоко впечатлена от начина, по който той умееше да контролира невероятната си физическа сила.