Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Сирен навлажни устни.
— Какво ще стане, ако… ако ме намерят тук с теб? Ако разберат, че ти си ме отвел? Ще имаш ли неприятности?
— Нищо за момента, въпреки, че е мило, че си загрижена.
— Не съм… — започна остро тя, после спря. Беше загрижена, въпреки че не искаше. Опита се да свие рамене. — Мислех за себе си, разбира се, и за това, колко голяма полза имам от протекцията ти точно сега. Но не искам да ме мислиш за неблагодарна. Благодаря ти за спасението, то беше съвсем… навреме.
— Удоволствието беше мое.
Тя му отправи бърз поглед, почувствала подтекста на думите, които — не беше сигурна — той наистина мислеше. Той се беше преместил до звънеца край камината. Дръпна връвта. Когато отново се обърна към нея, изражението му беше вежливо, но блясъкът в сивите му очи беше още ясен и решителен.
— Сигурно е хубаво да имаш такива високопоставени приятели, да заглаждат пътя ти, независимо какво се случва.
— Да — съгласи се той, въпреки че думата беше произнесена без интонация, когато една прислужница от африкански произход се появи на вратата и той насочи вниманието си към нея, поръчвайки й да донесе вино и чаши. Когато жената излезе, той пак се обърна към Сирен. — Кажи ми нещо — постъпката тази вечер целенасочена ли беше или просто ти искаше да се изравнят точките между нас?
— Имаше много добра цел — произнесе остро тя. — Искахме да си върнем собствеността, която ни беше отнета. И го сторихме!
— Разбирам. Останалото стана случайно.
— Останалото ти и войниците сами си го навлякохте.
Очите й отразиха огъня, който играеше с пукот под решетката на камината, придавайки й див поглед на подгонено животно, който се подсилваше от сините сенки на изтощение под нежната кожа около очите. Набързо завързаната връзка на блузата й се беше отпуснала при бягството им. Скъсаното й елече зееше разтворено дълбоко, откривайки меко закръглените й гърди с бледорозов цвят на съвършена праскова. Съчетанието на волен дух и невинна уязвимост беше влудяващо. Рене се беше опитвал да не гледа, но сега позволи на погледа си да почива на нея като(странник, достигнал далечна кула. Когато заговори, гласът му беше рязък.
— Рискувахте много заради няколко мъниста и тенджери. Щеше да е срамно да трябва да се гледа такава прекрасна кожа като твоята под камшика.
По бузите й изби червенина, когато погледна надолу да види какво той намира за така привличащо и осъзна, че е твърде разголена. Тя събра краищата на елечето си, обръщайки се настрана от него със завъртане.
— Повече е от тенджери и мъниста — каза през рамо тя. — Това е нашият начин на живот.
Той безрадостно се засмя:
— Лейди — контрабандистка. Ще бъде чудо, ако избегнеш бесилката.
Цветът напусна лицето й, когато тя отново го погледна с ръце, стиснали елечето.
— Но ти каза… аз мислех…
Черният гняв, който навестяваше мислите му го обсеби: гняв, че Бретонови са й позволили да поеме риска тази нощ, гняв, че тя беше толкова свързана с тях, че го беше направила заради тях, гняв, че той нямаше право да предотврати това, но повече от всичко — гняв, че тя допуска възможността той да й причини зло. Той стана щит — този гняв — и оръжие.
— Ти мислеше — подхвана той, — че ще те държа в безопасност сега, когато те отведох?
Студенината на гласа му я блъсна. Тя нямаше да му позволи да види, че го е почувствала, но нямаше и да се преструва на безразлична. Не само нейната безопасност беше под въпрос, но и тази на Бретонови, които щяха да бъдат обвинени заедно с нея, ако я изправят пред Върховния съдия по обвинение в контрабанда. Тя направо попита:
— Нима не е така?
— Бих могъл, ако наградата си заслужава риска.
— Нямам начин да ти се отплатя.
Той поклати глава със съжалителна усмивка:
— Освен традиционната разменна монета на привлекателната жена.
— Очакваш аз да…
— Имам нужда от любовница.
Отрицанието скочи като пламък в дълбоките й кафяви очи, преди да отговори:
— Никога!
— Размисли внимателно. Ти беше сама, когато те видях, но има хора, които ако те разпитват, ще се чудят къде са били Пиер, Жан и Гастон миналата нощ.
През нея пробяга тръпка. Искаше да говори, да измисли извинение за Бретонови, да ги изключи, но думите не идваха. Минаха дълги секунди. Светлината в погледа й угасна, оставяйки го нещастен.
— Мисля, че не е трудно да видиш разумността.
— Разумност? — каза тя, а гласът й трепереше от потисната болка и слабост. — Разумност? Когато заплашваш живота ми?
— Тежко обвинение. Предпочитам да мисля за това като за обикновена принуда.