Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
— Сега това едва ли ще ви заинтересува, при тези обстоятелства — отвърна Ханк с равен глас. — Не мислите ли, че дъщеря ви ще е склонна на продажба, след като придобие собственост върху земята?
— Това ще зависи от нея и от съпруга й, мистър Шавез. Лично аз се съмнявам. Саманта обича тази земя.
— В такъв случай, може би ще трябва да ухажвам дъщеря ми и да се оженя за нея.
Кингсли не обърна внимание на саркастичния тон и се засмя, доволен, че Ханк приема поражението си с достойнство.
— Не мога да кажа, че бих одобрил вие да ухажвате дъщеря ми, не и с този мотив, който ми изтъкнахте. Но пък вие изобщо не я познавате, мистър Шавез, Много лесно може да изгубите ума си по нея, а земята да се окаже нещо второстепенно. Разбира се, ако тя приеме предложението ни.
Ханк напусна хасиендата, докато още бе в състояние да се владее. Само като си помислеше, че ако Саманта бе приела предложението му, той щеше да се върне в Мексико, за да открие, че има жената, която иска, и земята също! И без дори да похарчи и цент, за да си я възвърне! Само ако бе спечелил Саманта! Само ако не я привличаше друг мъж! Ако само бе разбрала истината за Ейдриън. Съществуваха твърде много ако. Сега между тях имаше само омраза и скрито желание от негова страна. Да, можеше да си признае, че все още я желае, въпреки че я мразеше.
Но нямаше да го направи. Щеше да се бори с изкушението до горчивия край. Ще я изплаши със страстта си, Ще я накара да се чуди. Но няма да й достави удоволствието да й позволи да узнае, че не му е безразлична.
А баща й? Този човек имаше намерение да се махне за известно време, а когато прибере дъщеря си, да се върне обратно. Ханк дори не се бе сетил за такава възможност.
Трябваше да поиска от Кингсли да продаде земята и да се махне, а не просто да си отиде. Как, дявол да го вземе, да постъпи сега?
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Слънцето залязваше зад високите върхове, когато Ханк и Лоренцо наближиха изоставеното село два и половина дена по-късно. Бяха изминали разстоянието за рекордно кратко време. Настроението на Ханк не се бе подобрило.
Бяха започнали да се изкачват но тесния ръб на каньона, който водеше към прохода и оттам към селото. Започваше да се смрачава, но двамата мъже не извадиха фенери, като щяха да стигнат целта си, преди да се стъмни напълно и все пак светлината бе достатъчна, за да забележат самотния ездач, който бе на един завой пред тях и който се спускаше по пътеката с главоломна скорост.
— Господи! — възкликна Лоренцо. — Това е тя!
Саманта ги видя и спря, като застана напречно пътеката. Няколко минути никой не помръдна. След това тя смушка коня да отстъпи назад. Но животното не бе обучено да прави това и не се помръдна. Пътеката бе широка, но не достатъчно за това, което си бе наумила. Ханк, изтръпна, когато тя накара коня да се изправи на задните крака, като го принуди в такова положение да се обърне. Пътеката бе по-тясна от една конска дължина и ако конят спуснеше предните си крака, и кон, и ездач щяха да полетят в скалната пропаст.
— Тя е луда! — изкрещя Лоренцо.
Но Ханк мислеше, че тя бе не просто побъркана, а престъпно безразсъдна да рискува живота си по този начин. Но само след миг Саманта успя, а в следващия миг вече яздеше към прохода така, като че ли самият дявол бе по петите й. А Ханк се закле мрачно, че когато я настигне, щеше да даде мило и драго наистина дяволът да бе я срещнал, а не той.
Над селото, в противоположния край на долината, се виеше поток, който свършваше в подножието на планината. По протежение на коритото му сякаш от великанска ръка бяха нахвърляни огромни камъни. Бе много трудно да мине по течението на този поток, но ако човек внимаваше много, можеше да го направи и да излезе от долината. Дали Саманта знаеше за този изход? Ханк препусна след нея, без да се замисли.
Саманта отмина селото, молейки се долината да не окаже без изход. Точно в този момент Паскуали излезе една къща и я видя, но това вече не я интересуваше. Безпокоеше се заради мъжа, който препускаше след нея на великолепния бял жребец и който изобщо не трябваше бъде тук.
Господи, защо се бе върнал толкова рано? Планът й бе чудесен, но тя го бе съставила въз основа на това, че Хан ще отсъства цяла седмица. Какво правеше той тук толкова скоро? Саманта беше толкова близо до целта! Не бе честно да срещне Ханк на единствения изход, който знае.
Долината се стесняваше. Криви чворести дървета протягаха клони от двете страни, като хвърляха плътна сянка. Саманта не смееше да погледне назад. Щеше да умре, ако видеше Ел Рей да я настига. Мустангът, който бе взела, бе вече изморен. Нямаше шанс да избяга от белия жребец.