Само напред

— Йеа, ъхъ, здрасти — казах аз и леко се поклоних.

Притихналите и почтителни вече войници ни въведоха в огромна мраморна стая, украсена с разноцветна коприна. Войници и слуги в ливреи стояха чинно в коридора. Живите редици продължаваха до приемната на Краля. Минахме по дебел син килим към центъра на стаята.

Кралят седеше на голям златен трон, обграден от две кралици в бели рокли. Всяка от тях държеше по една голяма сива хрътка на каишка, обсипана със скъпоценни камъни. Една от кралиците много приличаше на Зоя, жената, която живее в моя блок, но това можеше и да не значи нищо. Понякога означава, друг път — не. Не е важно. А може и да е — не знам. Ако мисля твърде много за тези неща, ще свърша на улицата — ще събирам огризки от кофите за смет и ще крещя по колите. Зад кралиците стояха благородниците, всички със засукани мустаци, облечени в тесни копринени сака и широки къси панталони. Кралят, около четиридесетгодишен, с подстригана кафява брада, ни изгледа усмихнат за миг, докато изтърсваше пепелта от пурата си в нещо, което приличаше на пепелниците в хотелските фоайета.

Аз, разбира се, никога не го бях виждал, но той ме позна. Знаете как понякога в сънищата ви се появяват хора, които никога не сте виждали преди, а ви се струва, че са ви приятели. Нещо такова беше. В действителност е малко по-сложно, когато се отнася до мен, но по принцип е така.

— Трябва да се извиня — продължи Кралят — за бдителността на войниците си. Те са помислили, че сте разузнавачи на Копелето Узурпатор Квентор, злият похитител на чистотата, бичът на спокойствието в кралството през последните двайсет години. Злото на Илериамит го е направило силен. Затова моите достойни бойци трябва да внимават по всяко време. Той е магьосник и често променя вида си. Появява се като гарван, като честна девойка. Но никога няма да победи! — завърши въодушевено той и властно изрева: — Аз, благородниците и верните йомани ще защитим паметта на скъпата ми майка, добрата Кралица Туамбо и никога, никога няма да отстъпим!

Всички — слуги, войници и благородници — подкрепиха със спонтанни възгласи думите му.

О, Боже — помислих си, — каква сбирщина диваци! Знам, не е възпитано, но мразя военните и магьосническите истории. Напомнят ми анимационни приказки. Но все пак знаех как да се държа. Направих още по-дълбок поклон. Сръгах Окланд да следва действията ми.

— Абсолютно — казах най-искрено. Окланд също смотолеви нещо с широка застинала усмивка. Мисля, че му дойде много.

— И какво те води насам към нашето свято кралство, о, Старк, самотни боецо по пътя на справедливостта?

Не обърнах внимание на подхилкването на Окланд. Пристъпих напред.

— Ами, Кралю, вижте. Не идвам заради себе си, а като водач, като придружител на Лорд Фел на Окланд. — Посочих Действащия. Той отново се поклони. Задушаваше се от сподавен смях. — Негова светлост се намира в голямо затруднение. Пътуваме от дълго време и търсим разрешение на проблемите му.

— Разбирам — отвърна мъдро Кралят. — Разбирам, че злото го е белязало. — Това, предполагам, се отнасяше за цвета на лицето на Окланд, въпреки че никой не знае. Може би не хареса сакото му. — Къде се намира източникът на злото?