С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Ще си тръгна мирно и тихо при едно условие.
— Без условности!
— Както искаш — седна на ъгъла на бюрото на госпожица Дороти и отмъкна от фруктиерата една от ябълките й, които тя много добросъвестно ядеше заради влакната им.
Джейд погледна разтревожено към вратата на склада, очаквайки шефката й да влети със заповед за уволнение.
— Какво е условието? — прошепна тя.
— Утре, преди лекцията по биология, да пиеш кафе с мен. И не ми казвай, че имаш други часове, защото съм те виждал по това време да четеш в библиотеката.
— Госпожице Спери?
Гласът на госпожица Дороти принуди Джейд да приеме поканата и да го отпрати с натиканата в джоба му ябълка. Излизайки, той отдаде стегнато чест по войнишки на старата мома.
Тесните й ноздри потръпнаха от възмущение.
— Кой беше този безочлив младеж?
Джейд измънка правдоподобно обяснение, но вътрешно се засмя и се замисли дали и колко нахален бе Ханк Арнет.
На следващия ден се срещнаха за кафето и това им стана навик. Той я канеше и на вечери, кино и концерти, но за негово голямо разочарование, тя винаги отказваше. Преследваха я и други студенти от колежа, но Джейд спираше студено настъпленията им. Единствено Ханк бе пристъпил към нея приятелски, безопасно и непринудено и затова приемаше компанията му.
Един слънчев следобед към края на коледната ваканция Джейд си играеше с Грейъм в задния двор, когато Кети й извика.
— Имаш посещение.
Ханк тичешком премина през двора и се отпусна на тревата до нея.
— Здрасти. Малко със закъснение — весела Коледа и щастлива Нова година!
— Благодаря, и на теб.
— Дядо Коледа беше ли благосклонен?
— Прекалено — отговори тя и с неудобство се сети за щедростта на семейство Хиарън, за която не можеше да се реваншира. — Много рано се върна от Уинстън-Сейлъм.
Той вдигна рамене.
— Нямаше какво да правя вкъщи, освен да ям. Мама каза, че съм слаб и се зае да ме охранва. Припомних й, че винаги съм бил такъв, но тя продължи да ме тъпче. Сега мога да не ям до Великден. Джейд, кое е това дете?
Изстрелваше изреченията, но след въпроса рязко спря. Наклони глава на една страна и я погледна любопитно както кученцата гледат господарите си, когато им говорят.
— Това е моят син. Казва се Грейъм. Кажи здравей на Ханк.
— Хей! — вдигна юмруци като че ли се готвеше да се боксира с детето, а после го боцна по коремчето. Грейъм се засмя.
— Не съм омъжена и никога не съм била.
— Не те питам.
— Но ти се иска.
— От значение ли е за теб баща му?
— Що се отнася до мен, Грейъм няма баща.
Ханк се усмихна мило и легна в тревата, придърпвайки със себе си и детето. На Грейъм му харесваше буйната игра. Силният му смях накара Кети да погледне какво става през задната врата. Тя покани Ханк да остана за вечеря.
— Дяволски ще ми липсваш! — Ханк гледаше тъжно през предното стъкло на колата си. Валеше проливен, досаден пролетен дъжд. — Ако майка не се сърдеше, щях да остана тук и да ходя на лятно училище.
— Не бива да го правиш, Ханк. Особено заради мен.
Джейд седеше до него във фолксвагена, който той беше изрисувал като буболечка. Ханк обърна глава и я погледна.
— Джейд, всичко, което правя, е заради теб. Още ли не си го разбрала?
Тя сведе поглед.
— Преди няколко месеца ти казах, че ще бъдем само приятели. Само това. Ясно си спомням разговора. Беше веднага след коледната ваканция. Учихме по биология…
— Помня, помня! — прекъсна я раздразнено той.
— Недей обвинява мен, ако сега си разочарован. Бях честна с теб още от самото начало. — Протегна се към дръжката на вратата, но той улови ръката й.
— Не си откровена докрай, Джейд. Каза ми, че искаш само приятелство, но не каза защо. Предполагам, че причината е свързана с Грейъм.
Тя поклати твърдо глава.
— Чуй ме, Джейд! Луд съм по детето. Не ме интересува кой е бащата, бих искал аз да бъда неговият татко.
— Моля те, Ханк, недей! — изстена тя. — Не казвай нищо повече. Не мога да отговоря на чувствата ти.
— Откъде знаеш?
— Знам.
— Защо, Джейд? Кажи ми. Виждам, че ме харесваш.
— Много те харесвам.
— Но… Какво има?
Тя погледна настрани и не отговори.
— Джейд! — Ханк взе лицето й в дългите си тънки ръце. — Някое копеле те е наранило. Разбило е сърцето ти. Позволи ми да ти помогна! Моля те! Толкова много те обичам, че съм готов да компенсирам всяко твое страдание.
Джейд прехапа долната си устна и поклати глава, доколкото й позволяваха ръцете му.
— Колко си хубава, Джейд! Господи, обичам те!
Наведе глава и за първи път я целуна. Устните му бяха меки и нежни. Не я заплашваха, но въпреки това сърцето й заби като лудо. Скова се шокирана и объркана. Той я целуваше по лицето, клепачите, скулите и шепнеше колко е красива и привлекателна, колко много я желае и копнее да се люби с нея.