С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Накрая отново се върна на устните й. Джейд си пое набързо дъх и престана да диша, когато устните му се притиснаха и опитаха да разтворят нейните. Все още вцепенена, тя не можеше да го отблъсне. Ханк погрешно изтълкува това като окуражаващ знак, наклони глава на една страна, потри уста в нейната и разтвори устните й.
Цялото й тяло настръхна. Той премести ръцете си от лицето на раменете й, където пръстите му се опитаха да отнемат напрежението й чрез масаж. После взе едната й ръка и я притисна към гърдите си, а другата постави на бедрото.
Дишането на Ханк се учести. От гърлото му излизаха страстни накъсани звуци. Но той успя да си наложи изключителна воля в опита си да задълбочи целувката и да я убеди да му отговори. Джейд се отдръпна.
Ханк бе настоятелен, но нежен. Езикът му не бе натрапчив и властен, но щом се плъзна в устата й, тя започна да скимти от отвращение и страх. Не помнеше пламенната нежност в целувките на Гари, а само отвращението и гадостта от изнасилването. Вдигна ръце към раменете на Ханк. Той не разбра смисъла на реакцията й, обгърна я, притисна я здраво и като я подпря на вратата, се наведе към нея.
— Не! — блъсна го Джейд, мяташе нервно глава и го молеше да спре да я наранява. Сухи, мъчителни ридания я разтърсиха. — Спри! Моля те, недей! О, Господи!
— Джейд? — огорчен Ханк се опита отново да я прегърне, но тя се сви до вратата.
— Джейд — прошепна с объркан и изтерзан глас, — съжалявам. Не исках да ти причиня болка. Джейд?
Пръстите му галеха косата й, докато се успокои. Най-после тя вдигна глава и го погледна с разширени от уплаха очи.
— Казах ти, не мога.
— Добре, Джейд.
Тя настояваше да я разбере правилно.
— Не мога да бъда с теб по този начин. Не мога да бъда с никой мъж. Никога. Не го очаквай. Не си губи времето.
Очите му бяха загубили пламъка, но не и топлотата си. Усмихна се накриво и вдигна рамене самоукоряващо се.
— Времето си е мое. Ще го прахосвам както искам.
Изпрати я до входа, сбогува се и обеща да й пише поне веднъж седмично през цялото лято. Джейд влезе, облегна се на вратата и затвори очи.
— Джейд, искате ли с Ханк кекс и кафе?
Кети се появи в антрето от задната част на къщата и се сепна като видя мрачното изражение на лицето й.
— Ханк не е с мен, Кети. Помоли ме да ви кажа „довиждане“ и ще чака с нетърпение да се видите наесен.
— О, помислих, че ще влезе за малко.
— Не. Как е Грейъм? Лесно ли заспа? По-добре да се кача да го видя.
Когато Джейд мина покрай Кети, тя се протегна и я хвана за ръката.
— Какво става, Джейд? Да не би да си разстроена от отсъствието на Ханк през лятото? Или се скарахте?
Джейд се отпусна на третото стъпало, покри с ръце лицето и горчиво се засмя.
— О, Боже! Де да беше толкова просто!
Кети седна едно стъпало по-надолу, махна ръцете от лицето й и я погледна с майчинска загриженост.
— Какво има, Джейд? Можеш ли да говориш за това?
— Къде е Ханк? Какво става тук? — влезе Мич по летен халат върху пижамата. Едва сега Джейд забеляза, че и Кети бе готова за лягане и имаше няколко ролки на главата. Бяха я чакали да се върне.
Семейство Хиарън станаха за нея по-добри родители от собствените. Баща й Роналд Спери бе малко повече от един медал в кутия и снимка — мил, но далечен спомен. Няколко пъти се беше опитвала безуспешно да открие майка си. Велта бе покрила следите си много усърдно, а може би Харви бе свършил тази работа. Очевидно добре си изми ръцете от Джейд и Грейъм. Раздялата я измъчваше, но я прие, и се надяваше Велта също да е щастлива.
Като нея. Още от първия ден след преместването им в този дом, семейството я прие като родна дъщеря, въпреки че настояваха да ги нарича с малките им имена. За Грейъм Кети бе нещо като „Каф“, а Мич — „Попи“.
Дните се изнизваха в седмици, седмиците — в месеци. Джейд вече не можеше да си представи живота без Кети и Мич. Спяха с Грейъм в голямата спалня на втория етаж. Кети приготвяше великолепни ястия. Чудесната къща, отначало само убежище, се превърна в техен.
Кети носеше в портмонето си снимка на Грейъм и се хвалеше с всяко негово постижение като истинска баба. Уважаваха личния живот на Джейд и никога не попитаха за бащата на детето, въпреки че сигурно се чудеха къде е. Всяка неудобна ситуация при запознанство на Джейд и Грейъм с техни приятели биваше или ловко отминавана или Кети съумяваше да се справи с характерната си тактичност. Никога нямаше да може да им се отблагодари, единствено се надяваше двамата с Грейъм също да им доставят поне малко радост. Без тяхната щедрост животът й щеше да има коренно различен обрат. Не само колежът щеше да й липсва, но и още по-важното — тяхната обич, подкрепа и съчувствие.