С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Мич седна на малкия стол до масичката в антрето и попита:
— Вие, дами, няма ли да ми кажете каква става?
— Нещо е станало тази вечер между Джейд и Ханк.
Джейд се усмихна измъчено.
— Не, Кети. Между нас няма нищо. И нищо няма да има. Това е проблемът. — Пое дълбоко въздух. — За съжаление Ханк е влюбен в мен.
— А ти не можеш да отговориш на чувствата му, нали? — внимателно опипа почвата Кети.
— Обичам го само като приятел.
— Това е суров удар за всяко влюбено момче — вметна Мич.
— Знам — отчаяно отговори Джейд. — Още преди няколко месеца го предупредих, че е безнадеждно. Окуражавах го да излиза с други момичета. Знаех, че ще го нараня, ако продължаваме, но не ме послуша. Сега това е факт и аз се измъчвам.
— Толкова ли си сигурна, че няма и ти да се влюбиш в него? — попита Кети. — Той е добродушен и напълно запленен от теб. Може би след раздялата през лятото…
Джейд поклати твърдо глава.
— Няма да се влюбя в него… в никого.
Разтревожените им лица показваха загрижеността им. За Джейд щеше да бъде огромно облекчение, ако можеше да им разкаже цялата истина. Но не искаше никой да знае за изнасилването. Беше разбрала, че жертвите си остават жертви за цял живот. Дори да са невинни като нея, винаги гледаха на тях с любопитство и подозрение, сякаш са жигосани.
Живееше в страх семейство Хиарън да не узнаят. Те сигурно щяха да я възприемат като мъченица, а не грешница, но не желаеше да рискува. Всеки път, когато се изкушаваше да им се довери, се сещаше как нейните съученици, най-добрата й приятелка, че дори и собствената й майка, не повярваха.
— Уморена съм — каза Джейд и стана. — Лека нощ. — Прегърна ги, преди да се качи, като се надяваше, че ще я разберат. Те не зададоха повече въпроси.
Въпреки че покриваше лятната програма, Джейд оставаше да работи по-дълго в магазина и скоро опозна стоките и сметките както самата госпожица Дороти. До края на лятото тя вече ценеше Джейд дотам, че уволни счетоводителя си и й прехвърли цялата документация.
— Имам нужда от повече пари — каза Джейд учтиво, но твърдо. — Поне петдесет долара на седмица.
Договориха се за повишение от четиридесет долара. Джейд пестеше голяма част от тях. Ако се появеше нова криза в живота й, трябваше да има този път повече от двадесет долара.
С Хиарън успяваха да се справят с ужасната двегодишна възраст на Грейъм. Кети премести чупливите предмети извън обсега му.
Следобед, когато Мич се върнеше от колежа, изразходваше излишната енергия на детето в дълги разходки. Независимо какво бе времето, те крачеха хванати за ръка по алеите наоколо. Мич обсъждаше с него чудесата на вселената и Грейъм слушаше, сякаш разбираше. От кратките екскурзии винаги носеха по нещо интересно — жълъди, гъсеници, букети глухарчета за масата в трапезарията.
През есента Ханк се върна. Джейд бе изненадана от радостта си от срещата. Както обеща, беше й писал всяка седмица. Писмата му бяха пълни с новини, весели и винаги имаше приложена рисунка за Грейъм. След като се срещаха всекидневно в продължение на месец, тя отново поде темата за техните взаимоотношения.
— Ханк, нали не си забравил какво ти казах през пролетта?
— Не — отговори той. — А ти забрави ли аз какво ти казах?
Погледна го безнадеждно.
— Но аз се чувствам виновна. Ти би трябвало да излизаш и да се забавляваш. Да имаш и други запознанства, които да са по… по-задоволяващи.
Ханк сгъна дългите си ръце пред гърдите си.
— Намекваш, че трябва да се занимавам с други момичета, така ли?
— Да.
— Когато реша, ще го направя, окей? А сега единствената жена, с която искам да се любя, има някакви проблеми. Няма да се оттегля, докато не ги разреши.
— Моля те, Ханк! Никога няма да се оправя! Не искам да нося отговорност за твоето нещастие.
— Но аз не съм нещастен. Предпочитам да съм с теб и да не правим любов, отколкото да се любя с друга и да си въобразявам, че съм с теб. Разбрано?
— Не съвсем.
Той се засмя, но очите му станаха сериозни.
— Все пак, можеш да направиш и нещо за мен.
— Какво?
— Да потърсиш професионална помощ.
— Имаш предвид психиатър?
— Или психолог, адвокат. — Прехапа долната си устна, преди да продължи. — Джейд, не те подпитвам, знаеш го, но усещам, че нещо те е травматизирало и не понасяш мъжете. Прав ли съм?
— Не мъжете. Не тях.
— Тогава се страхуваш от сексуална интимност. Ти не ме отблъсна, защото те пожелах. Ти беше уплашена!