Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 227
Перейти на страницу:

— По-добре да беше умряла colebs82 и sine prole83 — намеси се с неприсъщо за него въодушевление Мъмблейзън, — отколкото да пресече с per pale84 благородния герб на Робсарт с герба на такъв злодей!

— Ще повторя пак — каза свещеникът, — че ако вашата цел — а в това не се съмнявам — е да спасите, доколкото все още е възможно, името на нещастната млада жена, трябва да се обърнете първо към граф Лестър. Той е също такъв абсолютен господар в дома си, каквато е кралицата в кралството, и ако наложи на Варни волята си, честта на Еми ще бъде спасена от публично поругаване.

— Имате право, имате пълно право! — рече развълнувано Тресилиан. — Благодаря ви, че ми обърнахте внимание върху нещо, за което не се досетих в прибързаността си. Никога не ми е минавало през ума, че един ден ще бъда принуден да търся милост от Лестър; сега обаче съм готов да падна на колене пред надменния Дъдли, ако с това ще залича сянката на позора от това злощастно момиче. Обещавате ли да ми помогнете да получа от сър Хю Робсарт нужните пълномощия?

Свещеникът го увери, че ще му окаже съдействие, а познавачът на хералдиката също кимна в знак на съгласие.

— В случай че ви призоват, трябва да бъдете готови да потвърдите какво сърдечно гостоприемство оказа сър Хю на тоя измамник и предател, както и старанията, които оня положи, за да прелъсти нещастната му дъщеря.

— Отначало ми се струваше, че неговото присъствие не й се нрави много — каза свещеникът, — но после често започнах да ги виждам заедно.

— Seiant85 в приемната и passant86 в градината — уточни Майкъл Мъмблейзън.

— Една пролетна вечер — каза свещеникът — случайно се натъкнах на тях в южната гора. Варни се бе загърнал с тъмнокафяв плащ и затова не можах да видя лицето му. Когато дочуха шумоленето на листата от стъпките ми, те бързо се разделиха, но аз я видях как се обърна и дълго гледа след него.

— Reguardant87 от тилна позиция — намеси се отново познавачът на хералдиката. — А в деня на бягството й, това беше в навечерието на Свети Остин, аз пък видях коняря на Варни, облечен в негова ливрея, да държи зад стената на черковния двор коня на господаря си и яздитната кобила на мис Еми, съответно натъкмени и оседлани.

— А сега стои затворена като в клетка в неговия усамотен таен дом — каза Тресилиан. — Мерзавецът е разкрит, обаче на мен ми се иска да се отрече от престъплението си, за да мога тогава да натикам доказателствата си право в лъжливата му уста. Но вече трябва да се готвя за път. Моля ви, приятели, склонете сър Хю да ми даде необходимите пълномощия, за да мога да действам от негово име.

С тези думи Тресилиан излезе от залата.

— Той е прекалено буен — каза свещеникът — и затова ще моля бога да го дари с кротост и търпение, та да се разправи достойно с Варни.

— Търпение и Варни — забеляза Мъмблейзън, — това е по-лоша хералдика, отколкото метал върху метал. Той е по-вероломен от сирена, по-хищен от лешояд, по-зъл от крилат змей и по-жесток от разлютен лъв.

— Съмнявам се все пак — каза свещеникът — дали имаме законно основание да искаме от сър Хю Робсарт, при сегашното му състояние, документ за прехвърляне на родителските му права над мис Еми върху когото и да било…

— Ваше преподобие — прекъсна го току-що влезлият в залата Уил Баджър, — няма за какво да се съмнявате. Готов съм да се закълна в живота си, че когато се събуди, сър Хю няма да бъде същият човек, който беше през последните трийсет дни.

— Така ли, Уил — каза свещеникът, — нима имаш толкова голяма вяра в лекарството на доктор Дидлиам?

— Ни най-малко, ваше преподобие — отвърна Уил. — Господарят не е вкусил и капка от него, видях как прислужничката го изля цялото. Тук обаче има един джентълмен, който дойде с мистър Тресилиан, и той даде на сър Хю такова лекарство, което струва повече от двайсет като онова другото. Аз го поразпитах малко, така издалече, и разбрах, че никога не съм срещал по-добър ковач и по-голям познавач на конските и кучешките болести, а такъв човек никога няма да причини вреда и на християнина.

— Какво каза? Ковач ли? Ах ти, дързък конярю! И кой му разреши да направи това, кой му даде право, питам те? — извика свещеникът, като се надигна от учудване и възмущение. — Кой ще гарантира за този нов лекар?

— Колкото до правото, ваше преподобие, аз му го дадох, а що се отнася до гаранцията, струва ми се, че щом съм служил двайсет и пет години в този дом, мога да гарантирам за едно лекарство — било за животно или за човек; та нали аз съм тук човекът, който знае да отмери необходимата доза сироп и да даде хапче, да пусне кръв и да постави вендузи — дори и на самия себе си, ако се наложи?

вернуться

82

Неомъжена (лат.).

вернуться

83

Без потомство (лат.).

вернуться

84

Отвесна черта (лат.).

вернуться

85

Седнали (фр. хералд.).

вернуться

86

Разхождащи се (фр. хералд.).

вернуться

87

Гледайки (фр. хералд.).

1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)