Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 227
Перейти на страницу:

— Изглежда, тази храна е прекалено груба за вас, сър — започна Уейланд, а кълките и крилата на петела изчезваха от масата благодарение на неуморните му усилия. — Ако бяхте поживели като мен толкова дълго в подземния затвор, който Флибъртиджибит запрати в горните селения и в който аз не се осмелявах да си сготвя храна, за да не забележат дима отвън, сигурно този отличен петел щеше да ви се стори приказно лакомство.

— Радвам се, че ти харесва, приятелю — каза Тресилиан. — И все пак побързай е яденето, ако можеш, защото из тия места още не си в пълна безопасност, пък и моите работи налагат да продължим незабавно пътуването.

След като оставиха конете да си отпочинат малко, те-изминаха с усилен ход пътя до Брадфорд, където спряха да нощуват.

Рано на другата сутрин потеглиха отново. За да не изморяваме читателя с ненужни подробности, ще кажем само, че пътешествениците преминаха без особени приключения през графствата Уилтшир и Съмърсет и към пладне на третия ден след заминаването на Тресилиан от Къмнър пристигнаха в имението на сър Хю Робсарт — Лидкоут хол, което се намираше на границата на графството Девъншир.

ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА

Уви! Цвета от замъка отбрулил,

отвя го вятърът към други кули.

ДЖОАНА БЕЙЛИ — „СЕМЕЙНА ЛЕГЕНДА“

Старинното имение Лидкоут хол се намираше близо до селцето Лидкоут и граничеше с обширната, гъста и пълна с дивеч Ексмурска гора, където в съгласие с някакви стари права на семейство Робсарт сър Хю можеше да се отдава на воля на любимото си забавление — лова. Самият замък — ниско здание с твърде старинен вид — заемаше обширно пространство, опасано с дълбок ров. Пътят към него и подвижният мост се охраняваха от зидана осмоъгълна кула, така гъсто обвита с бръшлян и други пълзящи растения, че беше трудно да се разбере от какъв материал е построена. Ъглите на голямата кула бяха украсени с малки, доста своеобразни кулички, различни една от друга по форма и големина и следователно крайно различни и от скучните, еднообразни каменни кулички, които се използуват за същите цели в съвременната готическа архитектура. На една от тези кулички с четириъгълна форма имаше часовник. Сега обаче той не работеше и това много учуди Тресилиан, защото той знаеше, че сред другите безобидни чудатости на добродушния стар рицар беше и придирчивата му грижа за точното отмерване на времето — нещо много характерно за хората, които имат на разположение голямо количество от това благо и изпитват усещането, че то лежи като огромно бреме на плещите им. Също както понякога търговците например се заемат старателно да пресмятат стоките си тъкмо когато те най-малко се търсят.

В двора на стария замък се влизаше през арка, над която се издигаше споменатата по-горе кула. Подвижният мост беше спуснат, а едно от крилата на обкованата с железни гвоздеи врата стоеше небрежно открехнато. Тресилиан бързо премина през моста, влезе в двора и високо започна да вика слугите по име. Отначало му отговаряха само ехото и лаят на ловджийските кучета, чиито колиби бяха разположени близо до зданието, откъм вътрешната страна на рова. Най-после се появи старият Уил Баджър, любимият слуга на рицаря, който изпълняваше същевременно и длъжността на негов оръженосец и уредник на ловните му занимания. Като позна Тресилиан, якият и закален от слънце и вятър ловец силно се зарадва.

— Бог да ви поживи, мистър Едмънд! — извика той. — Нима сте вие? Дано успеете да помогнете с нещо на сър Хю, защото на нас, тоест на мене, свещеника, и мистър Мъмблейзън, вече не ни стига умът какво да правим с него.

— Нима състоянието на сър Хю се е влошило след моето заминаване, Уил? — попита Тресилиан.

— Не, здравето му не се е влошило, дори се подобри малко — отговори слугата, — но както и преди не е на себе си. Яде и пие — по навик, но не спи, или по-точно, не се събужда, сякаш е онесвестен от някаква упойка — нито е заспал, нито е буден. Мисис Суайнфорд смята, че е нещо като паралич, но не, казвам й аз — не, драга, това е сърцето, сърцето.

— Не можахте ли да го оживите с някакви забавления? — попита Тресилиан.

— Хич и на ум не му идва за ловуване — въздъхна Уил Баджър. — Не се е докоснал ни до табла, ни до шъвълборд, нито пък е надникнал е мистър Мъмблейзън в голямата книга за хералдиката. Нарочно оставих часовника да спре, надявах се, че като не чува биенето му, ще се съживи. Вие най-добре знаете, мистър Едмънд, колко старателно броеше часовете. Той обаче не каза нито дума, така че ще курдисам старата камбана отново да почне да си бие. Веднъж се осмелих дори да настъпя Бънги по опашката. Знаете какво хокане би ме сполетяло за такова нещо по-рано, но този път той обърна на воя на бедното куче толкова внимание, колкото и на крясъка на совата в комина. Ясно е, че аз вече нищо не мога да направя.

1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)