Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
— Как, вие ли сте, синьорита? — запита изненадано побланата с почтителен поклон.
— Ха, ха! Та не ме ли позна, Хосефа?
— Не, синьорита; как да ви позная, като сте тъй предрешена?
— Предрешена ли? Та това е обикновено облекло!
— Така е, синьорита, но не и за дама като вас.
— Трябва наистина да съм предрешена, защото срещнах доста познати, които не ме поздравиха. Ха, ха!
— Горкичката! Уви! Уви! — продължи тя, като промени внезапно тона си и погледна с нежно съчувствие другарката на Хосефа. — Колко ли е страдала! Горкото мило девойче! Страхувам се, че това, което ми казаха, е вярно. Света дево! Колко прилича …
Тя не довърши. Забравила бе присъствието на Хосефа и пеона и изказваше гласно мислите си. Незавършеното изречение се бе изплъзнало неволно от устните и.
Опомнила се внезапно, тя погледна остро и двамата. Пеонът се занимаваше с воловете, но лицето на побланата изразяваше любопитство.
— На кого, синьорита? — запита невинно тя.
— На един мой познат. Не е важно на кого, Хосефа — при тези думи дамата сложи пръст на устните и погледна многозначително към пеона.
Хосефа, която знаеше тайната й и отгатна за кого става дума, замълча. След миг дамата приближи мустанга си до колата откъм Хосефа, наведе се към нея и й прошепна:
— Остани долу до сутринта. Не ще можеш да се върнеш до довечера. Остани! Може би ще чуеш нещо. Ела рано — не у нас. Стани навреме за утрешната служба. Ще ме намериш в църквата. Може би ще успееш да видиш Антонио. Ако го видиш, предай му това нещо — един елмаз на златна халка блесна в пръстите й, след това изчезна в стиснатата шепа на побланата. — Кажи му за кого е… но не бива да знае кой го праща. Ето и пари за разходите ви, както и за нея; ти пък ги дай на майка й, ако ги приемат. — При тези думи тя пусна една кесия в скута на Хосефа. — Донеси ми вест! О, донеси ми вест, мила Хосефа! Добър път!
Последното пожелание бе изречено набързо; още докато го произнасяше, тя смуши красивия мустанг и препусна обратно към града.
Нямаше защо да се съмнява, че Хосефа ще изпълни поръчението да „остане долу до сутринта“, защото това пътуване беше еднакво важно и за побланата. Хубавичката Хосефа беше изгора на метиса Антонио; така че и да го види, и да не го види, нямаше да бърза да се върне още тази нощ. Ако го види, щеше да остане с радост; ако не — щеше да остане с надежда да го види.
При пълна кесия с песи, от които само една шеста щеше да стигне за всички разходи, и при изгледите да срещне Антонио, тежката каруца се преобрази изведнъж за нея в прекрасна каляска с пружини и кадифени седалки, за каквито Хосефа беше само слушала, без да ги е виждала някога.
Добросърдечната девойка оправи пак сламата за сядане, сложи главата на Росита на скута си, покри я със своето ребосо, за да я предпази от вечерната роса, и каза на пеона да подкара колата. Той извика гръмко: „Хайде, хеей!“, смуши воловете с остена и ги подкара пак по прашния път.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА
Посещаването на утринната черковна служба е моден обичай За мексиканските сеньори — особено за живущите в големите и малките градове. Още щом се зазори, можете да ги видите, че излизат от широките порти на домовете си и завързват по улиците към черквата, гдето камбаната звъни вече оглушително. Те са забулени до неузнаваемост — богатите — с копринени шалове и Дантели, по-бедните — със светложълтеникави ребоси; под тези наметки всички носят по едно малко подвързано молитвениче.
Да влезем след тях в светия храм и да видим какво става.
Ако закъснеем и застанем до вратата, ще видим няколкостотин приведени гърбове на коленичили богомолци.
Тези гърбове не си приличат никак — както и лицата. Те са с най-разнообразни форми, размери, цветове, от всички стъпала на обществената стълба. Ще видите гърбове на жени, загърнати в шалове, някои отпуснали модната наметка на плещите си, други забулили с нея и главите си, при което гърбовете са съвсем различни наглед. Ще видите гърбовете на хубавички поблани с красиво метнати ребоси и гърбовете на майките им, чиито ребоси са лошо нагласени и не особено чисти. Ще видите гърба на търговец, едва закрит от късо сукнено сако, гърба на агуадор145, покрит с изтъркано кожено палто; гърба на гуапо146, наметнат със сукнена пелерина, или на леперо, загърнат с дрипаво сарапе; ще видите широки и слаби гърбове; прави и изкривени; ще имате сигурно случай да видите и една-две гърбици — особено ако черквата е в голям град. Но гдето и да влезете в мексиканската иглесия147 по време на богослужение, мога да ви обещая, че ще видите голямо разнообразие от гърбове. Не подредени обаче. Напротив, гърбът на високопоставена дама с шал може да бъде между две мазни ребоси, а окъсаният и изпоцапан гръб на леперото може да се издига до лъскавото сукно на контето. Не отговарям за подреждането на гърбовете; обещавам само, че ще бъдат многобройни и разнообразни. Единственото лице, което ще видите по това време, е бръснатият образ на някой затлъстял свещеник в богослужебни ленени одежди, които сигурно са били някога бели и чисти, но сега изглеждат като че са били хвърлени за пране и по погрешка извадени от коша, преди да стигнат до пералнята. Този човек със същото неблагочестиво изражение, каквото има и най-поквареният негов пасом, се суети насам-нататък по малката си сцена; ту с жезъл в ръка, ту с бронзова кадилница, отгдето дими тамян, или с някаква восъчна кукла — статуя на светец; и всред тези занимания ще го чуете, че мърмори неясни и погрешно изричани латински слова. Ако сте гледали спектаклите на мистър Робин или „Великия вълшебник“, не може да не си ги припомните в такъв миг.
145
Aguador (исп.) — водоносец. Б. пр.
146
Guapo (исп.) — конте. Б. пр.
147
Iglesia (исп.) — църква. Б. пр.