Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Били сте ударен?
— Образно казано, да. Там, където боли най-много, господин заместник-секретар. По моята професионална гордост. Тази кучка ме изигра панаирджийски. Всичко, което направи тя, е било изчислено от момента, в който повика сестрата, до мига, когато преби пазача и му свали дрехите. Всичките й ходове са били обмислени, а ако някъде е имало нервно разстройство, то е било у мен.
— Господи, трябва да се свържа с Хавиланд!
— Посланик Хавиланд? — попита Лин, като повдигна вежди.
Макалистър го погледна.
— Забравете, че сте чули това име. Същото се отнася за вас, докторе.
— Веднага го забравих. Не съм сигурен дали въобще зная кой е той.
— Нищо не ми идва наум. Какво успяхте да направите вие?
— Всичко в кръга на човешките възможности — отговори майорът. — Разделихме Хонконг и Кулон на части. Проверяваме внимателно в регистрите на всички хотели. Вдигнахме под тревога полицията и крайбрежния патрул; целият персонал има описание на отличителните й белези и е инструктиран, че нейното откриване е от първостепенна важност за цялата област…
— Господи, и какво им казахте? Как го обяснихте?
— Тук аз помогнах малко — каза докторът. — Като се има предвид глупостта ми, това беше най-дребното, което можех да направя. Обявих медицинска тревога. Така успяхме да си осигурим помощта на лекарските екипи, изпратени от всички болници, отговарящи и на други спешни случаи, разбира се. Те претърсват улиците.
— Каква медицинска тревога? — попита рязко Макалистър.
— Информацията трябваше да е минимална, но нещата да се поднесат така, че да се вдигне шум. Пуснахме версията, че жената е посетила остров в протока на Лузон, забранен за чуждестранни туристи поради широко разпространена болест, предавана чрез мръсни прибори за хранене.
— Поставяйки й тази диагноза — прекъсна го Лин, — нашият добър доктор е накарал екипите да не се колебаят, а да я задържат при първа възможност. Твърдо знам, че ще я намерим, Едуард. Всички знаем, че тя се откроява в тълпата. Висока, привлекателна и повече от хиляда души я търсят.
— Моля се на Бога да се окажете прав — каза Макалистър, — но се тревожа. Тя вече е получила първите си уроци като хамелеон.
— Моля?
— Нищо, докторе — каза майорът. — Това е технически термин в нашата работа.
— О!
— Трябва ми цялото досие, всичко!
— Моля, Едуард?
— Двамата бяха преследвани, докато бяха заедно в Европа. Сега са поотделно, но отново са преследвани. Какво направиха тогава? Какво ще направят сега?
— Трябва ли да се търси някаква схема?
— Тя винаги присъства — каза Макалистър, като потри дясното си слепоочие. — Извинете ме, господа, но ще ви помоля да напуснете. Предстои ми ужасен разговор.
Мари размени дрехите си и доплати малко за нови. Резултатът бе приемлив: с изпъната назад коса изпод шапка с широка увиснала периферия, тя изглеждаше съвсем обикновена жена в плисирана пола и сива блуза, скриваща всички очертания на тялото. Плоските сандали я правеха по-ниска, а чантата „Гучи“ от изкуствена кожа й придаваше вид на наивна туристка в Хонконг, обратно на това, което беше. Обади се в канадското консулство и оттам й казаха как да стигне до него с автобус. Офисът беше в „Ейжън Хаус“ на четиринайсетия етаж. Тя взе автобуса от Китайския университет, премина през Кулон и през тунела до самия остров, като оглеждаше улиците внимателно, и слезе на посочената спирта. Качи се в асансьора и беше доволна, че никой от мъжете, пътуващи с нея, не я погледна втори път; това не беше обичайната реакция. Беше преминала в Париж обучението на хамелеон, как да използва простите неща, за да промени вида си. Сега онези уроци й помагаха.
— Съзнавам, че това ще прозвучи смешно — каза тя с небрежен, шеговит глас на жената от рецепцията, — но мой втори братовчед по майчина линия е назначен тук и аз обещах да го потърся.
— На мен не ми звучи смешно.
— Това ще стане, когато ви кажа, че съм му забравила името. — И двете жени се засмяха. — Разбира се, ние никога не сме се виждали и вероятно той ще пожелае нещата да си останат така, но тогава ще трябва да отговоря на семейството.
— Знаете ли в кой отдел работи той?
— Беше нещо, свързано с икономиката, струва ми се.
— Най-вероятно става дума за Търговския отдел.
Жената на рецепцията отвори едно чекмедже и извади оттам тясна бяла книга с канадския флаг, щампован на корицата.
— Ето нашия справочник. Защо не седнете и не го прегледате?
— Благодаря ви много — каза Мари, като отиде до коженото кресло и седна. — Имам ужасното чувство за некомпетентност — добави тя, разтваряйки справочника. — Искам да кажа, че би трябвало да зная името му. Сигурна съм, че вие знаете името на вашия втори братовчед.