Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Допускаш трио?
— Защо не? Според достоверни източници Тео д’Арси е единственият член на фамилията, който е приел човешки Сандра. Кой беше написал мъдрата сентенция, че „алчността си ляга със странни партньори“?
— Не помня — засмя се той. — Но е бил абсолютно прав. — Очите му пробягаха по лицето й. — Как са момчетата?
— Добре — усмихна се тя. Приятно е да имаш за шеф човек, който не забравя и личния ти живот, онзи извън стените на прокуратурата. — Кени членува в Лигата на малчуганите и аз съм принудена да им търся свободни паркинги за игра… Джуд е затънал в тайнството на музиката. Уредбата му дъни ден и нощ, освен това е барабанист в някакъв състав… Имам чувството, че ще се побъркам от шума, който се вдига в къщата. — Пръстите й шеговито разтъркаха слепоочията.
Филип разбиращо се усмихна.
— Сам редовно ли ги взема?
— За съжаление, не — въздъхна тя, лицето й помръкна, като си спомни колко разочароващо се държи с момчетата бившият й съпруг. Обзе я чувство на срам пред Филип, чиято съпруга беше починала, без да го дари с деца. Той с положителност би бил прекрасен баща. — По всичко личи, че все по-малко се интересува от тях… А когато все пак ги вземе, компания им прави 19-годишната му любовница…
— О, така ли?
Забелязала любопитството му, тя въздъхна от досада. Вероятно си мисли, че ревнувам…
— Не става въпрос за мен, Филип — поясни. — Става въпрос за момчетата… Те не одобряват подобно поведение…
Раменете му се отпуснаха заедно с едва чута въздишка:
— Разводът винаги е за сметка на децата…
— Така е. Аз предварително знаех, че по отношение на мен Сам ще бъде егоист, но никога не съм допускала, че ще бъде същият и спрямо децата…
— Съжалявам — промълви Филип и докосна ръката й.
Мадлин му хвърли изпълнен с благодарност поглед. Какъв добър човек!
— Благодаря, Филип. Нямах намерение да ти досаждам с моите истории…
— Аз пък нямаше да те питам, ако не исках да ги чуя — сериозно отвърна той.
Диксън паркира пред къщата на Д’Арси, приглади коси в огледалцето за обратно виждане и слезе от колата. На прага вече го очакваше Артър, икономът на фамилията. Поздрави го с леко кимване на глава и го поведе към втория етаж, където бяха покоите на Абигейл.
— Диксън, радвам се да те видя — поздрави го възрастната дама и подаде страната си за целувка.
— Аз също, Абигейл — приведе се над нея той. — Надявам се, че се чувстваш добре…
— Точно така — кимна тя, в гласа й прозвуча обичайната твърдост. Ръката й махна по посока на красивия диван. — Моля, настанявай се. Да ти предложа ли нещо за пиене?
— Не, благодаря — кръстоса крака той. — Отбих се съвсем за малко…
— Радвам се, че си тук. И искам да ти благодаря за подкрепата, която оказваш на Тео. Той трудно понася смъртта на брат си.
— За всички ни е така — кимна Диксън. — Надявам се, че наистина мога да му помогна…
— Трябва да се върви напред. Точно това би поискал от нас Джеймс…
Диксън кимна, отново впечатлен от душевната сила на тази жена.
— И тъй, казвай какво те носи насам…
— Искам да си поговорим за Тео.
— Нещо не е наред? — вдигна вежди Абигейл.
— Става въпрос за завещанието на Джеймс.
— Ясно — кимна тя и умните й тъмни очи пробягаха по лицето му.
— Тео е дълбоко убеден, че Джеймс е направил ново завещание малко преди смъртта си — поясни Диксън.
— Разбрах — кимна възрастната дама. — Но не съществуват никакви доказателства в подкрепа на това убеждение.
Той се поколеба за миг, после реши да говори открито.
— Имаш ли доверие на сина си, Абигейл? Имам предвид истинско доверие?
Тя потрепна, сякаш готова да накаже безцеремонността му, после се овладя и кимна с глава:
— Разбира се.
Диксън прекрасно съзнаваше, че Абигейл не е от хората, които могат да бъдат поучавани, но въпреки това продължи:
— Защо тогава не подкрепиш намеренията му да оспори завещанието? Нали това е искреното му желание?
— Защото от подобен акт не очаквам нищо добро.
— Но ако се окаже, че…
— Не съм свършила — вдигна ръка тя и той прехапа език. — Може би Джеймс наистина е имал намерение да промени завещанието си. Никой не може да го потвърди или отхвърли. Но той с положителност си е останал само с намерението. В противен случай несъмнено би се посъветвал с мен…