Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Татко, не изглеждаш добре — промърмори с престорена загриженост той. — Мисля, че докторът настояваше да не се връщаш толкова бързо на работа…
— Недей и ти, Диксън! — вдигна ръце възрастният мъж.
— Мама знае ли, че си в офиса? — продължи Диксън, решил да продължи настъплението.
— Не съм те повикал да обсъждаме моето състояние — остро отвърна Франклин. — Тревожат ме намеренията ти да оспориш завещанието на един от най-солидните клиенти на нашата фирма!
— Ясно — равнодушно кимна с глава Диксън.
— Обсъдих нещата с Абигейл. Тя също е обезпокоена и не желае съдебни дела. Предполагам си даваш сметка, че подобно дело трябва да се води от външен адвокат, нали?
— Разбира се — кимна Диксън. — Вече обясних на Тео, че става въпрос за конфликт на интересите. Мисля, че е най-добре изобщо да не обсъждаме този въпрос…
Франклин мрачно поклати глава.
— Джеймс не би изготвил ново завещание, без да уведоми Чарлс.
Диксън хвърли поглед към снимката от сватбата на Ан и Чарлс, която стоеше върху шкафа. Отново изпита чувството, че след тази сватба е бил изместен от сърцето на баща си.
— Откъде си толкова сигурен? — попита той.
— Джеймс имаше пълно доверие на Чарлс, през последните няколко години той практически управляваше „Д’Арси къмпани“, да не говорим, че вземаше и всички важни решения във фондацията…
— Не ти ли е минало през ума, че Чарлс може би е унищожил новото завещание? — изгледа го с присвити очи Диксън.
Франклин застина от възмущение.
— Този въпрос не заслужава дори отговор! Защо би го сторил? Чарлс не печели нито стотинка от това завещание.
— Пряко — да — съгласи се Диксън. — Но не и когато се замислим за хонорарите, които ще вземе при изпълнение на самото завещание. Освен това той едва ли би отстъпил доброволно пълния контрол, който получава над фондацията и компанията на Д’Арси.
— Изпълнител на завещанието и управител на имуществото е само поредното бреме върху плещите на Чарлс — поклати глава Франклин. — Той и без това е достатъчно затрупан с работа. А що се отнася до хонорарите, ти прекрасно знаеш, че ги получава не Чарлс, а цялата фирма.
— Може би все пак той крие нещо — държеше на своето Диксън.
— Този разговор е глупав! — повиши тон Франклин. — Управлението на компанията Д’Арси носи на Чарлс единствено главоболия. В момента тече търг, организиран от „Съни индъстриз“. Компанията „Д’Арси“ се включи в него, но срещу нея веднага бе повдигнато обвинение, че нарушава закона за борба с монополизма, прибягва до промишлен шпионаж и още куп подобни глупости. Всичко това е на главата на Чарлс, който трябва да мисли и за приближаващите се избори. Вече изостава в набирането на предизборни фондове… Мисля, че е честно да признаем един прост факт: Чарлс работи много и носи на „Манинг & Андерсън“ толкова доход, колкото трима обикновени юристи!
Слушайки тези думи, Диксън започна да се ядосва. Даваше си сметка, че ще трябва да направи нещо наистина значимо, ако иска да докаже своите лични качества. Качества, които баща му очевидно не признава.
— Между другото и аз не стоя със скръстени ръце, татко — обади се той. — Работя по привличането на нов клиент, от когото ще получаваме поне по два милиона долара годишно…
— Кой е той?
— Още не мога да ти кажа. Юристът, който ме препоръча, практически отмъква този клиент от друга кантора. Ако това се разчуе, преди да подпишем договор, работата просто няма да стане… — Изгледа баща си с поглед, който ясно казваше: „Засега ти стига толкова“. Надяваше се, че е казал достатъчно, за да събуди интереса му.
Франклин почука коляното си с длан.
— Все още не съм свършил с въпроса за завещанието — промърмори той. — Сигурен ли си, че даваш добри юридически съвети на Тео?
— Моите уважения, но съветите ми към Тео не са твоя работа. Мога само да кажа, че той настоява да заведем дело. Като негов личен адвокат аз съм длъжен да му посоча всички плюсове и минуси, но нищо повече. Решението ще бъде негово.
— Много добре знаеш, че можем да повлияем на това решение в каквато посока пожелаем — отбеляза Франклин. — Това го знае всеки първокурсник в юридическия факултет.
— За мен най-важни са интересите на Тео — отвърна натъртено Диксън. — Личните ми предпочитания нямат значение.