Адвокати и престъпници

— Не мога да си представя по-голяма глупост от страна на Джеймс — кимна Диксън. — Друго?

— Имаше идеи във връзка с компанията и фондацията… Искаше да даде по-важна роля на Тео в тяхното управление. Помоли ме да помисля в тази насока и да направя конкретни предложения…

— Само роля, така ли?

— Това бяха неговите думи.

— Е, хубаво — проточи Диксън. — Но защо мислиш, че ново завещание не съществува, само защото ти не знаеш нищо за него?

— Не съм казал подобно нещо — поклати глава Чарлс. — Може и да съществува, но къде? Аз нямам никаква представа, а ти?

— Ако имах, ти отдавна щеше да знаеш — отвърна с нотка на горчивина Диксън.

— В такъв случай не е ли по-добре да се съсредоточим върху конкретните неща, които трябва да направим в компанията и фондацията, вместо да си губим времето с глупости?

— С една дума да си гледаме работата, а?

Чарлс долови горчивината в гласа на зет си, но въпреки това продължи:

— Според мен сме длъжни да работим в тази посока. Продажбите на „Д’Арси къмпани“ все още са нестабилни. А ние с теб трябва да изгладим различията си, в името на тази фирма, в името на нашите партньори…

— Лошо ми става от вечната ти загриженост за фирмата! — отвърна гневно Диксън. — Тя е и моя фирма, забрави ли? Тя е създадена от моя баща и един ден ще премине в моите ръце!

— Не мислиш ли, че решението за това ще вземат нашите партньори? — спокойно го изгледа Чарлс.

— Точно така — тръсна глава Диксън. — Ще го вземат, като му дойде времето. И ще изберат мен! Кръвта вода не става, приятелю. Нашите партньори знаят това и ще бъдат на моя страна!