Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Това се нарича „юридическа фикция“. Целта е да притиснем в ъгъла хората, които не желаят да признаят съществуването на ново завещание. Друг начин няма.
— Нещо не мога да следвам мисълта ти…
— Всичко е една юридическа еквилибристика, но в общи линии се свежда до следното: след като не разполагаме с действителния документ, ние трябва да поддържаме становището, че сме го виждали с очите си и познаваме свидетелите, пред които е бил подписан. От това автоматически следва, че липсата на въпросния документ е свързана с неговото умишлено унищожение…
— Чакай, чакай… Това означава, че възнамеряваш да прибегнеш до една лъжа, облечена в юридическа форма, така ли?
— Точно така. Няма да навлизам в повече подробности, но само подобно поведение може да ни донесе успех.
— Разбирам. А от мен ще поискаш да потвърдя тази лъжа.
— Не — поклати глава Диксън и стана на крака. — Тя ще прозвучи по-убедително, ако я изкаже външен, незаинтересован човек… — Изгледа Тео от горе надолу и тихо попита: — Имаш ли ми доверие?
— Разбира се, и ти знаеш това.
— Добре. Тогава остави нещата в мои ръце. Ако някой започне да те разпитва, ще кажеш да се обръщат към мен като твой юридически съветник. Независимо дали този някой е майка ти, Виктория, Франклин или Чарлс… Искам да бъдеш твърд и да не обсъждаш въпроса с когото и да било.
— Но нали сам каза, че в този случай не можеш да бъдеш мой представител? — вдигна вежди Тео. — Конфликт на интересите, или нещо от тоя сорт…
— Точно така. Утре ще ти намеря външен адвокат. Пред него ще дам клетвени показания и колелото ще се завърти.
— Не виждам как ще…
— Зная какво върша, Тео! — прекъсна го с категоричен тон Диксън. — Това е често срещана маневра в юридическата практика. Благодарение на нея оставаме в играта. Не се безпокой, ще се справя добре…
В очите на Тео остана недоверието и Диксън настоятелно добави:
— Ще се погрижа за всичко, няма за какво да се тревожиш. Тази игра е нещо обикновено в съдебната практика.
Чарлс изслуша Абигейл, затръшна слушалката и забързано се насочи към кабинета на Диксън. Секретарката каза, че още не се е появил.
— Съобщете ми, като дойде! — сухо заповяда той и се върна в кабинета си.
Един час по-късно зет му излезе от асансьора на двадесет и шестия етаж, точно когато Чарлс минаваше оттам.
— Да не би да си ми организирал официално посрещане? — язвително се усмихна Диксън. — Излишен труд…
— Време е да поговорим.
— Разбира се, защо не? — небрежно кимна Диксън и го последва към ъгловия кабинет. Затвори вратата зад гърба си и подхвърли: — Хайде, почвай!
Чарлс направи усилие да се държи любезно.
— Не искаш ли преди това едно питие?
— „Краун Роял“, без лед.
Чарлс напълни две чаши и подаде едната на Диксън.
— Вътре няма отрова, нали?
— Опитай една глътка. Ако до две минути не се строполиш, спокойно можеш да изпиеш и останалото…
— Много смешно! — процеди Диксън и потопи пръст в чашата.
— Ето вземи — не успя да скрие изненадата си Чарлс. — Изпий моето…
Диксън се поколеба, после поклати глава и отпи голяма глътка.
Какъв задник, въздъхна в себе си Чарлс и вдигна глава.
— Ако с това приключихме предварителните любезности, нека преминем на въпроса. Предлагам да говорим открито, така ще е по-добре и за двамата…
— Още не съм в течение на темата, която ще обсъждаме — изгледа го подигравателно Диксън. — Нашите различия по завещанието на Джеймс, състоянието на фондацията и „Д’Арси къмпани“ или бъдещето на нашата любима фирма? — Иронията му се стопи, в гласа му прозвуча открита враждебност. — Не е много забавно, нали? Особено като се замисли човек по колко много въпроси сме на различни мнения… Май се превръщаме в открити врагове… Какво ще кажеш?
— Ще кажа, че „забавно“ едва ли е точната дума. В нашите различия няма нищо забавно… — Чарлс отпи една глътка и се замисли. Търсеше начин да повдигне въпроса за завещанието, без Диксън да разбере за обаждането на Абигейл.
— Независимо от твоето убеждение, аз съм готов да се закълна, че никога не съм виждал новото завещание на Джеймс… Той действително спомена пред мен за евентуални промени, но нищо не беше решено окончателно…
— Какви промени? — погледна го с интерес Диксън.
— Главно в предбрачния му договор — отвърна Чарлс. — Но аз го разубедих…