Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
Купи я евтино и се зае да я стяга, използвайки всичките си връзки и услугите, които му дължаха хора от различни браншове. Адвокатът по криминални дела има много връзки, всеки гледа да го привлече на своя страна. По тази причина Андрю правеше бартер за всичко, което не можеше да си позволи. Така водопроводчикът, когото беше отървал от обвинение за шофиране в нетрезво състояние, с готовност монтира инсталация от медни тръби в цялата къща, включително крановете в баните и тоалетните. Андрю си напомни да поиска съответната услуга от един заместник областен прокурор, после пресметна кого още може да потърси. Оказа се, че списъкът на хората, които са му задължени, застрашително намалява…
В момента къщата струваше неколкостотин хиляди долара повече от цената, на която я купи, включително парите за ремонта. А Жанет получи своето щедро възнаграждение за добрата оферта направо върху килима на все още голия хол…
Ръцете му ловко въртяха волана, спортната кола покорно следваше тесния, изпълнен със завои път, който пресичаше Бенедикт Каниън. Стигна булевард Сънсет, зави надясно и след няколко минути паркира пред кокетния блок в Уестууд, където се намираше апартаментът на Лорин.
Подаде ключовете на портиера, спомни си какво се беше случило, след като двамата с Лорин напуснаха бара на „Ескофие“ преди няколко дни, и на лицето му изплува доволна усмивка. Изтръгнала обещанието му да я вземе със себе си в Хаваи, Лорин му се отблагодари по най-добрия начин. Любиха се три пъти, буйно и продължително. Тя беше ненаситна, но това му харесваше. У всяка жена Андрю откриваше по нещо ново, нещо, което му доставя дълбока наслада…
Асансьорът спря на последния етаж и той натисна бутона на мансардния апартамент. Вратата се отвори и на прага се изправи Лорин.
— Изглеждаш страхотно! — промълви с одобрение той и очите му пробягаха по елегантния пеньоар, под чиято фина тъкан прозираха тъмните зърна на гърдите й.
— Влизай.
Андрю с удоволствие слушаше богатия южняшки акцент на тази жена, която беше успяла да го запази въпреки продължителното си отсъствие от Тексас. Тя тръгна пред него, а той с одобрение огледа стройните й крака, които се виждаха под полупрозрачната бяла тъкан на пеньоара. Токчетата й ритмично почукваха по излъскания паркет. В душата му помръдна желанието.
— Мартини?
— Да, благодаря.
Лорин тръгна към барчето с огледални стени, а очите на Андрю се насочиха към огъня в камината, иззидана на насрещната стена. Беше силно впечатлен от този апартамент и гледката към Уестууд, която се разкриваше от просторната тераса. Сигурно струваше милиони.
В средата на просторното помещение бяха поставени две ниски, тапицирани с коприна канапета, между тях сякаш плуваше изящна масичка за кафе от черен ебонит, стъпила върху обработена кожа от зебра. Полираното дърво отразяваше пламъците на огъня, върху плота беше поставена изящна кристална ваза от „Бакара“ с бледожълти рози. Наоколо, небрежно разхвърляни, лежаха ориенталски фигурки от кехлибар и слонова кост.
— Баща ми беше тук — каза Лорин, подаде му питието и седна до него.
— Как е той?
Андрю беше чувал много истории за богатия и ексцентричен тексасец, ревностен привърженик на Демократическата партия. Някои от тях представяха Майлс Кънингам като щедър филантроп, други го характеризираха като богат, но ограничен каубой.
— Добре е — отвърна Лорин. — Искаше да се запознае с теб, но снощи не можах да те открия…
— Забравил съм да прослушам секретаря — излъга той и вътрешно се изруга. Много искаше да се запознае с бащата на Лорин, усещайки, че широките му връзки могат да бъдат полезни. Амбициите му бяха доста по-големи от кариерата на адвокат по криминални престъпления, искаше да навлезе в политиката, да предложи услугите си на хора с положение и влияние. В превод всичко това означаваше само едно: мангизи. Колкото повече хора го препоръчват за защитник на свои приятели и клиенти, толкова по-често ще се споменава името му. И колелото ще се завърти… Е, добре, въздъхна той. Ще почакам до следващия път…
Отпи глътка от високата чаша, усмивката му, отправена към Лорин, беше ленива.
— Господи, направо съм труп! — оплака се той с надеждата, че умората му ще бъде отдадена на много работа.
— Почини си пет минути — великодушно се усмихна тя.
Той затвори очи и с удоволствие се отпусна. Вероятно беше задрямал, тъй като се събуди от нещо, което леко докосваше лицето му. Оказа се, че това са меките устни на Лорин, които търсеха неговите.