Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Сподели с мен някоя от своите сексуални фантазии — прошепна тя.
Андрю отвори очи и се втренчи в лицето й. Гъстите й мигли бяха спуснати надолу, чертите й бяха безизразни. Ъгълчетата на щедрата й уста потрепваха в игрива усмивка, езикът й изскочи и леко докосна долната му устна.
— Представям си, че ме любиш, а аз не съм в състояние да помръдна — прошепна той. Каза го механично, без да се замисли нито за миг.
— Ела — изправи се тя.
Влязоха в спалнята. Андрю се насочи към широкото легло, бързо смъкна дрехите от тялото си и се мушна под пухения юрган. Лорин издърпа едно от чекмеджетата на скрина и започна да рови вътре. Към дебелия килим на пода полетяха бикини, сутиени, копринени шалове.
Извърна се към него и попита:
— Доверяваш ли ми се? — На лицето й играеше загадъчна усмивка.
По гърба на Андрю пробяга лека тръпка на страх, но вече не можеше да се оттегли.
— Имам ли причина за обратното? — шеговито попита той.
— Не зная, ти ще кажеш — отвърна игриво тя и пристегна китката му с дълго розово шалче.
Комбинацията от докосването на гладката материя и ароматите, които се разнасяха от тялото на Лорин, беше възбуждаща. Очите му опипаха великолепното тяло, надвесено над него, пулсът му започна да се ускорява. Над тънкия кръст се полюшваха едри и твърди гърди, масивният таз завършваше с изненадващо дълги и стройни крака. Над всичко това властваше прекрасното й лице с ярки сини очи, оградено от разкошна червена коса. Каква жена, господи, рече си Андрю. Мечта за всеки мъж! А на всичкото отгоре и безумно богата!
Вдигна свободната си ръка и измъкна фибите, които придържаха косата й. Червеникавите вълни се спуснаха надолу и докоснаха корема му. Зарови пръсти в тази красота, притегли главата й към себе си, устните им се сляха.
— Ммм — въздъхна тя, отдръпна се и се зае да завързва и другата му ръка. После скочи от леглото и уви свободните краища на шалчетата около дървените крака.
Андрю подръпна ръцете си и установи, че е вързан здраво — далеч по-здраво, отколкото беше допускал. От външния й вид не личи, че притежава толкова сила, рече си той и тялото му потръпна в очакване. Беше толкова възбуден, че се уплаши да не свърши още на минутата.
Тя се насочи към краката му, но той ги подви под себе си.
— Не, така няма да мога да мърдам!
— Още по-добре — отвърна Лорин и сръчно уви копринените шалчета около глезените му.
Каква точно е тази материя, запита се Андрю. Беше гладка като коприна, но същевременно здрава като дебело въже. Остана с впечатлението, че тази жена и друг път е вършила подобни неща.
— Сега си изцяло под мой контрол — прошепна тя, докато пръстите й пробягаха по краката, слабините и гърдите му. Спряха чак когато докоснаха устните му, пипаха толкова нежно, че тялото му започна да се гърчи от възбуда.
После влажният й език се спусна надолу и пое по пътя, който пръстите й вече бяха изминали. Тялото му се изви като дъга, дишането му се учести. Имаше чувството, че там, където го докосваше езикът, пламва малък пожар… Тя се плъзна върху него, желанието започна да пулсира в гърдите му с неподозирана сила. Членът му сякаш започна да живее нов, напълно самостоятелен живот. Зъбите й се впиха в зърната му и той простена от болка и удоволствие.
Престана да се владее, тялото му се разтърси от могъща конвулсия, копринените шалове се изпънаха като струни. Беше убеден, че в този миг тя може да прави с него каквото си поиска. Нищо не беше в състояние да попречи на приближаващата се експлозия…
Съобщиха на Диксън да отиде в кабинета на баща си. Озовал се там, той за пореден път отбеляза колко старомодно е обзавеждането, особено в сравнение с модерните офиси на останалите съдружници. Преди години Франклин беше харесал обзавеждането в замъка на Уилям Рандолф Хърст и копира оттам тъмната дъбова ламперия, покрита на места с тапети от плат в убити тонове. За Диксън вкусовете на баща му бяха истински анахронизъм, като самия него… Беше убеден, че времето за промяна е настъпило.
Седнал зад бюрото, Франклин направи знак на сина си да заеме един от столовете, предназначени за клиенти. Диксън знаеше, че баща му има навика да разговаря с хората само когато е зад надеждната крепост на солидното писалище. Може би затова поклати глава и се насочи към кожения диван.
— Предпочитам да седна тук — поясни той.
Франклин бе принуден да напусне бюрото и да седне до него. Тази малка победа развесели Диксън. Не знаеше за какво ще говори с баща си, но предпочиташе разговорът да се проведе на равна нога.