Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Оставаше само един месец до сватбата им. Още четири петъчни вечери, и Ан щеше да седи в големия квадратен зелен стол до камината, той щеше да чува гласа й от кухнята, обзаведена по мексикански, щяха заедно да работят в студиото на горния етаж. Какво право имаше да я затваря до себе си? Стоеше, забил поглед в спалнята им, със смътното усещане, че е някак претрупана, тъй като Ан не искаше „модерна“ спалня.
— Моля те, не забравяй да благодариш на мама за мебелите! — обърна се тя шепнешком към него. — Нали тя ни ги подари!
Разбира се, спалният комплект от черешово дърво. Спомни си, че му го каза сутринта на закуска, спомни си превързаната си ръка и Ан в черната рокля, която не бе намерила време да смени след тържеството у Хелън. Ала когато трябваше да каже две думи на благодарност за мебелите, не отвори уста, а после му се стори, че вече е твърде късно. Навярно долавяше, че нещо не е наред, усетът му го подсказваше. Навярно всички вече го знаеха. Възмездието бе само временно отложено — възмездието, което неизбежно щеше да го застигне и да го унищожи.
— За нещо ново ли се готвиш, Гай? — попита мистър Фокнър и му предложи цигара.
Гай не бе забелязал кога се е качил на страничната веранда. Сякаш за да се оправдае, измъкна сгънатия лист от джоба си и му го показа, взе да му разяснява. Гъстите прошарени вежди на събеседника му помръднаха замислено. Та той изобщо не ме слуша, каза си Гай. Привежда се по-близо единствено за да прозре вината ми, обгърнала ме като тъмен облак.
— Странно, че Ан не ми е споменала нищо за това — каза мистър Фокнър.
— То е тайна.
— А, така ли — засмя се под мустак Фокнър. — Подарък за сватбата?
Малко след това Фокнърови отидоха с колата да купят сандвичи от магазинчето. Гай искаше да се поразходят по скалистия хълм с Ан — къщата му беше дотегнала.
— Един момент, почакай — спря го тя. — Ела тук.
Стоеше пред високата, зидана с камъни камина. Сложи ръце на раменете му и го погледна в лицето — малко неспокойна, ала въпреки това грейнала от гордост заради новата им къща.
— Хлътнали са още повече — промълви тя, прокарвайки пръсти по изпитите му бузи. — Ще взема мерки да се поохраниш.
— Май имам нужда от повечко сън — измърмори той. Беше й обяснил, че напоследък работата му налага да стои до късно. Бе измислил не друго, а чертожни поръчки на дребно, с каквито се занимаваше Майърс, за да изкара малко пари.
— Мили, ние сме… ние сме добре материално. Какво те гложди, за бога?
Неведнъж го бе питала дали причината не е в сватбата, дали е сигурен, че иска да се оженят. Попиташе ли го пак, може би щеше да каже — да, ала знаеше, че няма да го попита в този момент, пред камината.
— Нищо не ме гложди — бързешком отвърна той.
— В такъв случай умолявам те да работиш по-малко — промълви тя и тръпнеща от радост и очакване, поривисто го прегърна.
Машинално я целуна — сякаш това не означаваше нищо, така му се стори — просто защото тя го очакваше. Ще забележи, мина му през ума, открай време забелязва, когато я целуна малко по-различно — а и толкова отдавна не я бе целувал. Ала тя не каза нищо — сякаш не бе по силите й да изрази с думи настъпилата в него промяна.
30
Гай прекоси кухнята и се обърна при задната врата. — Съжалявам, не съобразих да не идвам на гости, когато готвачката има почивен ден.
— Какво чак толкова? Просто ще караме както винаги в четвъртък вечер, това е всичко. — Мисис Фокнър му донесе стръкче от салатата, която миеше в умивалника. — Но Хейзъл ще я е яд, че не е била тук сама да приготви масления сладкиш. Ще трябва да се задоволиш с Ан като готвачка довечера.
Гай излезе. Следобедното слънце продължаваше ярко да грее, въпреки че прътите в оградата хвърляха полегати сенки върху лехите с минзухари и перуники. Зад гребена на разлюляното море от треви му се мяркаха вързаната на тила коса на Ан и светлозеленият и пуловер. Колко пъти беше брал джоджен и кресон с нея тук, край потока, който идваше от гората, където се беше бил с Бруно. Но защо да се връща към миналото — Бруно го нямаше, беше изчезнал. Каквито и да бяха методите му, Джерард беше успял да го сплаши, та да не търси контакти с Гай.
Загледа се как елегантната черна кола на мистър Фокнър навлезе в алеята и плавно се шмугна в открития гараж. Изведнъж се запита какво правеше тук, където мамеше всички, даже готвачката негърка, която обичаше да му прави маслен сладкиш, понеже веднъж май беше похвалил майсторлъка й? Отдръпна се под прикритието на крушата, където не би било лесно да го забележат нито Ан, нито баща й. В случай, че се отдръпнеше от живота й, щеше ли промяната да е толкова тежка? Не се бе отказала от всичките си предишни приятели от своя кръг и измежду познатите на Теди, до един привлекателна партия за женитба, все млади хубавци, които играеха поло и залагаха благоразумно в нощните клубове, преди да се включат в семейния бизнес и да се оженят за някоя от младите красавици, които красяха клубовете им. Ан, разбира се, бе различна, инак той изобщо не би я привлякъл. Не беше от онези млади красавици, които отиваха да поработят няколко години само за да могат да кажат, че са работили, преди да си намерят подходяща партия. Но нима и тя не би била досущ като другите, ако не беше той? Често му повтаряше, че той и неговата устременост я тласкат напред, ала когато я срещна, тя бе надарена със същия талант, със същата амбиция — нима не би се развивала и без него? И нима не би се намерил друг подобен на него, достоен за нея човек? Запъти се към Ан.