Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
В такъв случай какво щеше да излезе? Че наистина е в нервен срив. Че отказът да приема лекарства задълбочава този срив… Че сама си е виновна за всичко… Че състоянието й може да продължи до безкрайност… дори до края на живота й… Че някъде, Бог знае къде, тя е загубила своето собствено аз, а онова, което седи сега пред камината, не е нищо друго, освен прибралото се в къщи нищо!
Отпи нова, голяма глътка. Трябва да избере един от двата варианта. Или е много болна й съпругът й искрено се мъчи да й помогне, или е жертва на неговото коварство и той се опитва да я унищожи психически.
Е, хайде! Какво ще си избереш, многоуважаема състезателко? Билет номер едно или билет номер две? Вариант номер едно или вариант номер две? Останете с нас за поредния епизод от серията „Младите и психясалите“!
Звънецът иззвъня.
— Аз ще отворя — извика Джейн.
Паула спря на средата.
— Няма нищо — успокои я Майкъл. Тя се оттегли в кухнята.
Ръцете на Джейн видимо трепереха. Разля питието. Внимателно остави чашата на малката масичка до стола, пое няколко пъти дълбоко дъх… Надяваше се краката й да се окажат по-стабилни от ръцете.
— Ще се справиш — окуражи я Майкъл и стана от дивана.
Джейн с усилие премести единия си крак. Звънецът иззвъня повторно.
— Спокойно! — чу гласа на Майкъл.
Успя да се добере до входната врата и я отвори.
Пред нея се изправиха двама симпатични непознати. Жената носеше букет градински цветя. Мъжът — бутилка бяло вино в зелена бутилка с формата на риба.
— Добре дошла в къщи! — възторжено извика жената и сърдечно прегърна Джейн. — Как смееш да изчезваш за толкова дълго и никого да не предупреждаваш!
Гостенката отстъпи една крачка и я заоглежда.
Пред Джейн стоеше висока, слаба жена с права, кафява коса и изрусени кичури. Носеше тъмно сини панталони и небесна копринена блуза с гранатова брошка, представляваща две устни с надпис между тях „цункай ме“. Обеците й — гроздове от многоцветни звезди, стигаха чак до раменете. Устните й бяха изрисувани с ярко червило. Първото впечатление на Джейн от Сара Таненбаум бе, че си има работа с една много, ама много фина и жизнена дама. Само не й стана ясно какво общо би могла да има с нея.
Гостенката, като че ли се питаше същото.
— Какво си направила? — високопарно попита тя.
Джейн вдигна ръце и прикри лицето си.
— Какво искаш да кажеш?
— Какво си направила с лицето си? — непознатата улови в длани главата й и се вторачи в кожата около очите й.
— Да не си си правила пластична операция в Калифорния?
— Ама, че шантав въпрос! — обади се мъжът зад нея и тикна бутилката в ръцете на Майкъл. — Радвам се да те видя, приятелю! Как я караш?
— Горе-долу. Ти как си?
— Аз съм бомба! Щом мине времето на данъците, винаги съм екстра!
— Здравей, Сара — Майкъл сърдечно разцелува гостенката и ги поведе към хола.
— Какво й е? — чу Джейн шепотът на Сара и видя как Майкъл кимна.
Тя обаче продължи да упорства.
— Какво си направила със себе си? — междувременно разсеяно бутна цветята в ръцете на Паула.
Прислужницата остави подноса, който носеше, взе букета и тръгна към кухнята.
— Коя е тази? — едва сега я забеляза Сара. — Какво става в тази къща?
— За Бога, Сара, още не сме влезли! — сгълча жена си Питър.
— Това беше Паула — обясни Майкъл.
Джейн усети острият поглед на приятелката си.
— Чистеше два пъти седмично, но когато Джейн си взе голямата отпуска, аз я помолих да идва всеки ден и тя прие. Поне залятото.
— Винаги ви е вървяло — въздъхна Сара, без да сваля очи от Джейн.
— Не съм си правила пластична операция — почувства се длъжна да отговори Джейн. — Наистина. Може би съм попрекалила с грима.
— Не, не е изкуствено.
— О, жена ми е спец по изкуствените работи, нали, скъпа? — намеси се Питър. — Вземете си от гъшия пастет, момичета, превъзходен е.
— Мисля, че изглежда много добре — притече се на помощ Майкъл, целувайки жена си по гримираната буза. — Какво искате за пиене?
— „Кървава Мери“ — веднага отвърна Питър.
— Това джин фис ли е? — посочи Сара чашата в ръцете на Майкъл.
— Точно така.
— Добре изглежда. Ти какво ще пиеш, Джейн?
Джейн вдигна чашата си като за тост.
— Мисля, че ще продължа на газирано.
— Вече не се съмнявам, че има нещо — заключи Сара. — Откога мина на безалкохолни питиета?